Archive for октомври, 2007

НЕОБХОДИМИТЕ ПРОМЕНИ В ИЗБИРАТЕЛНИЯ ЗАКОН

октомври 2, 2007

Реч на Борислав Цеков в дебатите по избирателното законодателство – 23 март 2005 г.  

БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми народни представители, ние винаги сме настоявали, настояваме и ще настояваме за реформа на избирателната система, реформа на изборното законодателство, което да създаде условия и предпоставки за повишаване на избирателната активност, за повишаване на доверието в самата политическа система. Това може, разбира се, да стане, на първо място, чрез въвеждане на мажоритарно начало, чрез въвеждан на модерни форми на гласуване, даващи възможност на младите хора, на хората в активна възраст да гласуват – става дума за електронното гласуване, с въвеждане на далеч по-модерни форми на гласуване за гражданите в неравностойно положение и т.н. За съжаление такава реформа на избирателната система не среща подкрепа нито в рамките на мнозинството, нито, разбира се, в рамките на опозицията – говоря за систематична, ясна, еднозначна политическа воля и подкрепа за промяна в избирателната система. И днес сме изправени пред обсъждане на три законопроекта, изцяло технически по своя характер, с дребни изключения, разбира се – законопроекти, които не променят нищо съществено в начина, по който функционира българската изборна администрация и най-важното е начинът, по който българските граждани ще гласуват и ще избират своите депутати. Отново ще се гласува за спуснати от партиите партийни листи, отново личностното начало ще бъде на заден план и т.н.Тези три законопроекта със своя, пак казвам, като цяло технически характер, показват повече грижа за държавната машинария, отколкото грижа към избирателя и към мотивирането му да гласува, да взема участие в политическия процес, да подкрепя личности и партии, които са спечелили неговото доверие. Казвам това не за да обезценя усилията на колегите, които са вносители на тези законопроекти, а като израз на едно разочарование, че и Тридесет и деветото Народно събрание не намери в себе си политическа воля нито в рамките на мнозинството, нито в по-широк парламентарен план, да реформира решително и модернизира българската избирателна система.Ще се спра на няколко пункта, които Парламентарната група на Новото време ще защитава и ще внесе предложение между двете четения на тези три законопроекта. Ние ще ги подкрепим и трите на първо четене, без да коментираме тяхното качество – имаме и забележки, ако щете от правно-техническо естество по някои въпроси, но нека да уважим труда на колегите и да потърсим възможности за по-широко парламентарно съгласие поне по основните промени, които ще се внесат в действащото изборно законодателство.Ние категорично сме за премахване на цветните бюлетини. Аргументи са изказвани не един и два пъти – няма да ги повтарям, но този анахронизъм, тази безсмислена цветова ориентация на избирателя губи все повече значението си и мисля, че в България има достатъчно разпознаваеми, ясни като програми, като визия, като идентичност политически субекти, които не се нуждаят от подобни първосигнални, да ги наречем, аргументи за ориентиране на избирателя.Що се отнася до въпроса за интегралната бюлетина – да, в проекта за Избирателен кодекс ние сме защитили тази позиция. Внесли сме я. Разбира се, това не може да стане без наличието на едно широко парламентарно съгласие и на първо място е логично, че такова съгласие трябва да има в рамките на самото мнозинство. Има много аргументи за и против – и двете категории аргументи са достатъчно основателни за и против интегралната бюлетина, но ако ние не постигнем съгласие за интегралната бюлетина, то задължително трябва да премахнем поне цветните бюлетини и да отидем на избори с бели бюлетини – отделни, с номера, ако трябва, и с партийни знаци и лого – въпрос на дискусии и парламентарно съгласие. Но, не на цветните бюлетини! Категорично!Що се отнася до онези пунктове, които касаят например гласуването на гражданите в неравностойно положение. Има подобни разпоредби в проекта на господин Станишев и група депутати. За съжаление те са твърде половинчати. Избирателният кодекс съдържа една много разгърната уредба именно за хората в неравностойно положение, за хората с увреждания, конкретно – подвижни секции, които отиват при хората, не се изискват никакви допълнителни бюрократични спънки и т.н. Не казвам, че това, което предлагат колегите, не е стъпка напред, но е половинчата стъпка. Ние ще настояваме за въвеждането на подвижните секции за хората с увреждания с цялата процедура и гаранции за това, че няма да има нарушения и изборният процес за хората с увреждания ще бъде максимално улеснен за тях.Що се отнася до гласуването по настоящ адрес за студентите и учащите се – да, категорично го подкрепяме. Има някои детайли в различни текстове, които трябва да бъдат доизчистени и ние ще внесем съответните предложения в тази посока.Категорично подкрепяме и идеята да се въведе един депозит като условие за регистрация на партиите и коалициите в Централната избирателна комисия. Даже, без да звучи пресилено, може би, заслужава поне да се обмисли дали да не премахнем тази своеобразна неравнопоставеност на тези предложения по отношение на партиите и коалициите. Ако за партиите се казва, примерно, както е в текста на вносителя – законопроектът на колегата Даниел Вълчев и група депутати, партиите – 40 хиляди, а коалициите – 50 хиляди. Ами, защо за коалицията коалиционният депозит да не е сборът от депозитите на всяка една от отделните партии? Примерно! Или пък да е доста по-завишен. Това е нещо, което трябва да се обмисли и ние ще внесем предложения в тази посока – коалиционният депозит да бъде максимално близък, ако не равен, на сбора от депозитите на всяка една от представляващите коалицията партии. Вярно, това може би няма да се хареса на партии, които са свикнали да си пришиват, то не са и брошки, но несъществуващи в реалния политически живот партийни наименования, за да демонстрират широка коалиционност и съгласие – даже едно време имаше така пришита една „Ера-3“. Но, струва ми се, че трябва да има далеч една по-голяма коректност и равнопоставеност между партиите и коалициите, когато става дума за депозит. Извинявайте, то излиза, че е по-изгодно да се групират в една коалиция, за да си спестят депозита, ако ние го възприемем като принцип.Що се отнася до другото изискване – за демонстриране на някакво реално политическо присъствие и подкрепа във вид на членска маса. Ние ще настояваме като условие за регистрация в Централната избирателна комисия да бъде и представянето на списък с имената и адресите, защо не и с копие от молбите за членство в съответната партия, от 5000 или от колкото преценим души, за да е ясно, че в изборите участват реални, а не кухи партийни субекти. Вероятно ще бъдат повдигнати съображения за съмнения, че това не съответства в пълна степен на конституционни разпоредби и т.н. Такива възражения също заслужава да се обмислят внимателно. Има вече решения на Конституционния съд, макар и в по-друг нюанс относно кандидатите за президент и вицепрезидент, но смятаме, че има и достатъчно аргументи ние, като Народно събрание, да направим тези стъпки за реформиране на партийната система, за изчистването й от кухи, фантомни и всякакви други несъществуващи в реалния политически живот субекти, и една от стъпките й е именно тази – да се въведат определени изисквания за демонстриране на реално присъствие и за сериозен ангажимент към политиката, а не да регистрираме партия, за да отворим пет кафенета или да се правят сделки и да се спестяват данъци и т.н., каквито за съжаление примери има. А защо не и да се помисли едно от условията за регистрация в ЦИК да бъде и удостоверението за внесени отчети в Сметната палата? Ето и последния отчет на Сметната палата, който казва, че в България от всичките 340 и кусур партии 139 не са внасяли отчети. Е, как законът няма да важи за партиите и няма да има финансова отчетност, обаче те ще кандидатстват за участие в избори, претендирайки да управляват държавата, чийто собствени закони нарушават? Това също заслужава да се обмисли.Що се отнася до електронното гласуване. Новото време категорично е „за“. Това е модерна стъпка, даваща възможност, и тук не става дума само за младежи. Става дума за хората в активна възраст. Ще повиши избирателната активност, ще мотивира хората, ще повиши, ако щете, любопитството, хайде, ако говорим конкретно за младежите. Друг е въпросът обаче, че, както и с мажоритарното начало, днес, на 23 март, сме твърде, твърде закъснели в техническата, технологичната, софтуерната подготовка на един такъв продукт, който да гарантира законосъобразен избор, невъзможност за манипулиране на резултата, невъзможност за кражба на гласове по този начин и т.н.Известно е, има внесен законопроект. За съжаление, и в него тези технически гаранции не са налице, но си заслужава да положим едно усилие. Аз не съм оптимист, че това ще се случи за тези избори, но нека не се отказваме от идеята и за тези избори да потърсим едно добро решение.

С тези съображения ние ще подкрепим трите законопроекта и се надяваме, че между двете четения ще се постигне максимално широко съгласие по основните въпроси, така че наистина поправките да не са технически, а все пак да има и стъпка напред към модернизацията на нашето изборно законодателство и избирателната система като цяло. Благодаря. (Ръкопляскания от ПГНВ)

Обратно в „Парламентарни речи“

РЕЧ ПРИ ИЗБИРАНЕТО НА ГИНЬО ГАНЕВ ЗА НАЦИОНАЛЕН ОМБУДСМАН

октомври 2, 2007

13 април 2005 г. 

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ:Колеги, да преминем по същество. Както споменах, има проект за решение за избор. Вносители са Станимир Илчев, Ахмед Доган, Борислав Цеков и много други народни представители.

Господин Цеков, заповядайте да представите проекта за решение.

 БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Като един от вносителите на това предложение бих искал да кажа няколко думи. Вероятно ще бъдат прави тези, които смятат, че кандидатурата на господин Гиньо Ганев няма нужда от представяне. Вероятно ще бъдат прави и онези, които ще кажат, че представянето на господин Ганев може да се изчерпи само с две словосъчетания: „Човекът – парламент“ и „Човекът – Конституция“. И все пак аз бих искал да изтъкна, че тази кандидатура в най-голяма пълнота като че ли отговаря на онези, не само високи морални изисквания, които поставя и Законът за омбудсмана за заемането на тази длъжност. Кандидатурата на господин Гиньо Ганев в пълнота отговаря на предизвикателството тази институция да бъде създадена, да бъде утвърдена, да стане интегрална част от българската държавна система, но независима, неподчинена, неподвластна на останалите държавни институции в стремежа си и в отстояването на гражданските права, на правата на онези, които администрацията по някакъв начин е затормозила. Господин Гиньо Ганев е не само доказан конституционалист, общественик и човек с демократично мислене. Той е доказал, че в години на острастени политически борби е в състояние да търси и налага един стремеж към разбирателство, да бъде неподвластен на партийните претенции, домогвания и т.н. Господин Ганев, и това го казвам, като по-млад парламентарист с първи мандат народен представител, е бил школа по парламентаризъм, по парламентарно говорене. От тази гледна точка съм убеден, че той, като личност и като общественик, чието име е всеизвестно в цяла България, ще даде възможност институцията на омбудсмана да контактува равнопоставено и с най-висшите държавни органи, с всички длъжностни лица, така че да гарантира пълноценното осъществяване на законовите правомощия на омбудсмана – нещо, което е от изключително значение за това тази институция за да не се превърне или профанизира до степен, както се говореше някога „Ами, той омбудсманът бил арменският поп. Отива и всеки му се оплаква, а той нищо не може“. Напротив, чрез средствата на посредничеството, на демократичния и обществен натиск тази институция е в състояние да бъде реален регулатор на обществените отношения, свързани с нарушени права на гражданите. Макар и да не може да взима специфични решения, именно чрез своите правомощия на посредник със своето морално и обществено въздействие тази институция е гарант за правата на гражданите и аз смятам, че предлаганата кандидатура на господин Ганев в пълнота отговаря на тези изисквания.

Предлагам Народното събрание да подкрепи кандидатурата на господин Ганев за омбудсман.

Обратно в „Парламентарни речи“

РЕЧ ПРИ ИЗБИРАНЕТО НА ЙОРДАН ХРИСТОЗКОВ ЗА УПРАВИТЕЛ НА Н О И

октомври 2, 2007

13 април 2005 г. 

БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): От името на вносителите предлагаме кандидатурата на господин Йордан Христосков за управител на Националния осигурителен институт. Както е добре известно, господин Христосков досега заемаше тази длъжност. Цялостната му научна и професионална кариера е свързана със социалната политика, с осигурителното дело, не само като научно-преподавателска дейност в качеството му на хоноруван доцент в редица български университети, но и като научен сътрудник в Икономическия институт на Българската академия на науките.Господин Христосков има сериозен управленски опит. Бил е заместник-министър на труда и социалните грижи в периода 1991-1994 г.; министър на труда и социалните грижи в служебния кабинет през 1994-1995 г.; съветник на президента на Републиката по социалните въпроси в периода 1995-1997 г. и управител на Националния осигурителен институт предния мандат.

Ние смятаме, че като доказан професионалист и управленец той има качествата да бъде подкрепен за нов мандат. Това ще гарантира не само приемствеността в дейността на тази институция, но и ще даде възможност на господин Христосков, който по наша оценка е един от сериозните фактори за стабилизирането на националната осигурителна система, за нейното модернизиране, да продължи започнатото в рамките на следващия мандат. Затова предлагаме Народното събрание да избере господин Йордан Христосков за управител на Националния осигурителен институт.

Обратно в „Парламентарни речи“

РЕЧ ПРИ ИЗБИРАНЕТО НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ

октомври 2, 2007

13 април 2005 г. 

БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.Като един от вносителите заедно с председателя Илчев и председателя Доган на предложение за състав и председател на Комисията за защита от дискриминация бих искал да изтъкна, че с това предложение са спазени основните принципи в действащия Закон за балансирано представителство, отчитащо и равенството между половете, и етническите характеристики, и присъствието в тази комисия на хора, имащи мнение, отношение, компетентност, познания, сетива за правата на човека и гражданина и за защитата от дискриминация.Особено положително според мен и според нас – от Новото време, е, че за председател на комисията се предлага не просто представител на българските турци, а един опитен общественик, политик, международник, човек, който с цялостната си парламентарна дейност като член на комисиите по външна политика, отбрана и сигурност, по европейска интеграция и т.н. е бил един от българските представители на международно ниво, отстояващи ясно принципите на българската интеграция към Европейския съюз, установяването на европейски стандарти в нашето законодателство и т.н., и т.н.Има представител и на ромското малцинство, има българо-мохамеданин, има кандидатура – става дума за госпожа Чобанова, която е юрист по образование, има и кандидатура като тази на госпожа Генчева, която е подчертано активна в гражданския сектор и нейната биография като професионална и обществена дейност е свързана с човешките права, религиозните права, правата на децата. От тази гледна точка представеното предложение е добра основа за създаването и стабилизирането на тази важна за страната институция, а именно Комисията за защита от дискриминация. Ние призоваваме Народното събрание да подкрепи проекта за решение, внесен от Станимир Илчев, Ахмед Доган и моя милост – Борислав Цеков.

РЕЧ ПРИ ИЗБИРАНЕТО НА РАЛИЦА АГАЙН ЗА ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР

октомври 2, 2007

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ:

ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБОР НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР.Има постъпило предложение. Един от вносителите е Борислав Цеков, който има думата, за да представи проекта за решение.

БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Благодаря, уважаеми господин председателю. От името на трите парламентарни групи – на НДСВ, ДПС и Новото време, предлагаме да бъде избрана за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, госпожа Ралица Агайн.Всички вие, които добре познавате госпожа Агайн не само от нейната активна работа в съответните парламентарни комисии, но и от работата й в пленарната зала по икономическото, по бюджетното законодателство едва ли се налага да бъдете убеждавани, че тя е един не само млад, но и вече много опитен и перспективен специалист във финансово-икономическата област.Това, че тя получава подкрепата на три парламентарни групи от управляващото мнозинство за нас като формация, към която тя принадлежи и е заместник-председател на Парламентарната група на Новото време, е още едно доказателство за онова, което винаги сме се опитвали да насърчаваме в обществения и политическия живот, а именно, че младите, компетентните, хората в активна възраст не трябва да са на резервната скамейка, а трябва да са в първите редици на управлението на обществения, на политическия живот.Госпожа Агайн, с чиято биографична справка вярвам, че сте се запознали, има не само общата компетентност в областта на финансите и икономиката, но и доста специална компетентност в областта на капиталовите пазари, застрахователното дело и неслучайно тя е и председател на подкомисията по капиталовите пазари, избран от Комисията по икономическата политика.Тя има и своите научни интереси, разбира се. Докторант е в икономическата област. Съавтор е и на книги. Затова смятам, че тя е един отличен избор за тази важна новосъздадена държавна институция, която трябва – конкретно за нейния ресор – да отговаря за спазването на пазарните правила в застрахователното дело на България.

Призовавам Народното събрание да подкрепи госпожа Агайн за поста заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководеща застрахователния надзор.

Обратно в „Парламентарни речи“

КРИТЕРИИТЕ ЗА ИЗБОР НА ОМБУДСМАН

октомври 2, 2007

Реч на Борислав Цеков относно критериите за избор на национален омбудсман – 21 април 2004 г.  

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прожекторите бяха включени, вероятно защото господин Борислав Цеков от името на Парламентарна група „Новото време“ иска да направи изказване.   

БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! На 8 май миналата година Народното събрание прие Закон за омбудсмана, с който за първи път в историята на българската държавност се създава такава институция като гарант за спазването на основните права и свободи на гражданите. Депутатите от Новото време, заедно с много други колеги, взеха активно участие в този процес, внасяйки законопроект, чиито основни принципи и постановки залегнаха в окончателния вариант на приетия закон. В срок от три месеца от влизането на новата законодателна уредба в сила трябваше да бъде избран и да започне да функционира българският омбудсман. Въпреки изтичането на този законово установен срок още в края на месец март, не са проведени официални консултации за номиниране на подходяща кандидатура, обединяваща възможно повече и различни обществени и политически среди. Ето защо, водени от убеждението, че личността, която ще заеме за първи път тази длъжност, ще има особено значение за изграждането и цялостния облик на институцията занапред, Парламентарната група на Новото време изразява следното принципно становище:

Основните задачи, които омбудсманът трябва да осъществи, са на първо място да олицетвори на национално равнище готовността на държавата да служи добре на своите граждани, да ограничи лошите административни практики и да съдейства за повишаване на доверието на гражданите към администрацията като решава или спомага за решаването на ежедневните им проблеми. Наред с това омбудсманът трябва да съдейства ефективно за повишаване качеството на управлението, като от позицията на своята институционална независимост и в рамките на своите законови правомощия не само огласява слабостите в управлението, но и оказва пътищата за тяхното преодоляване. Тези задачи обуславят необходимостта номинирането на кандидатура за омбудсман да има не само политическа, но и широка гражданска легитимност. Това може да стане само чрез възможно по-широк диалог между политическите сили, включващ и диалог с представители на неправителствения сектор и медиите. Не бива да се допуска затварянето на процеса на номиниране и избиране на омбудсман само в тесните партийни рамки на една или друга парламентарна група или политическа сила.

Парламентарната група на Новото време смята, че основните критерии, на които трябва да отговаря личността, която ще бъде избрана за омбудсман: са привързаност към ценностите и принципите на демокрацията, гражданското общество и правовата държава; доказан обществен авторитет и активна гражданска позиция в процеса на демократичните преобразувания в нашата страна след 1989 г.; неангажираност с пряка партийно-политическа дейност; подкрепа от авторитетни граждански организации, работещи в областта на гражданските права, социалната защита, екологията или антикорупционните инициативи.

Парламентарната група на Новото време предлага представители на всички парламентарни групи да формират работна група, която да проведе консултации и с неправителствения и медийния сектор като предпоставка за номинирането на консенсусна и авторитетна кандидатура, отговаряща на горепосочените критерии. Убедени сме, че само с подобен принципен подход българският парламент ще предотврати възможната политизация и партизация на предстоящия избор за омбудсман. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПГНВ и Коалиция за България)

Обратно към „Парламентарни речи“

НА ФИНАЛНАТА ПРАВА КЪМ ЕС

октомври 2, 2007

Реч на Борислав Цеков по повод техническото приключване на преговорите за присъединяване на България към ЕС – 17 юни 2004 г. 

БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители!

Наистина едва ли има прецедент поне в новоприсъединяващите се към Европейския съюз държави една такава парламентарна дискусия, свързана с техническото приключване на преговорите за присъединяване, да започва и да се води в отсъствието на правителството или поне на вицепремиера Панайотов, за когото се предполага, че работи по проблемите на евроинтеграцията, доколкото знам. Би трябвало да е в България.

Но ние се нагледахме на много странности и на много изкривено разбиране на парламентарния характер на нашата Република. Разбира се, че тържествените нотки трябва да ги има, когато говорим за приключването на преговорите. Заедно с това не бива да си затваряме очите и за реалните проблеми и предизвикателства. Новото време като парламентарна група ще подкрепи предложения проект за декларация на Тридесет и деветото Народно събрание в подкрепа членството на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г., защото наистина с приключване на преговорите за присъединяване към Европейския съюз най-после всички заедно – граждани, политици, институции – съборихме стените на крепостта, в която България беше затворена след Втората световна война.

И днес, и занапред от камъните на тези стени трябва да изградим модерна България.

Ще подкрепим проекта за декларация, защото в него е залегнала една философия, която е и наше дълбоко разбиране като политическа формация, че членството в Европейския съюз не е еднократен акт, нито пък рог на изобилието. Там трябва да си заслужиш мястото и да си изработиш парите. Там няма мандат и не може да чакаме как едни ще се провалят, та да дойдат други.

В Европейския съюз не влиза нито правителството, нито пък парламентът. Влиза цялата нация, всички българи като равностойни граждани на Европа и ние, народните представители, министрите, политиците въобще сме длъжни да работим за създаването именно на такива условия в България, така че нашите български граждани да се чувствам равноправни и достойни граждани на Европа.

Нека, все още говорейки в по-тържествената тоналност, днес да си припомним, че величието на една страна не е проста аритметика на нейните жители, територия или пък днешното й положение. То е в утрешните възможности, които историята на нашия народ може да развие. Наш дълг сега е да напишем правилата, които се спазват в модерния свят, свят, от който част е и трябва да бъде модерна България. И то не да седнем да ги опишем, а да ги направим дух и практика на нашето обществено и политическо поведение.

Това са правилата, които ще увеличат възможностите за всеки българин. Защото няма българин, който да не е работил и живял така през последните години, че тези преговори да завършат успешно.

Трябва да имаме ясно съзнание обаче, че лесно се затварят преговорни глави. Трудно се защитава национален интерес, трудно се превръщат ангажиментите, поети от една държава, от едно правителство, в реална политическа и управленска практика. И това днес и занапред ще бъде голямото предизвикателство за България.

Изключителен проблем е тежкият, дълбокият информационен дефицит, свързан с преговорите за присъединяване. Българският гражданин, българският предприемач, българският земеделски производител, обществото като цяло трябваше вече да знае в числа и дати какви са конкретните изисквания, стандарти, условия, на които трябва да отговори нашата държава в различните икономически сектори. Защото тези ангажименти, поети от името на правителството, по-точно от името на Република България, ще предопределят развитието на цели отрасли от икономиката за години напред.

Днес няма реалистична и трезва оценка, която да твърди, че българските граждани, българският бизнес, българските селскостопански производители знаят какво ги очаква и на тази основа могат да се подготвят за острата конкурентна среда, в която България ще се включи към датата на своето присъединяване към Европейския съюз.За да се преодолее този тежък информационен дефицит, е нужна цялостна стратегия и обща политика на правителството, насочена към разясняване на тези ангажименти. Такава, за съжаление, има най-вече на хартия. И това трябва да го кажем ясно. Останалото е лицемерие.

Много често – казвам го със съжаление, а не като някаква безпринципна критика или като упрек към кабинета – много често, когато говорим за комуникационна стратегия, свързана с европреговорите, конкретните дейности в рамките на тази стратегия се свеждат до личен пиар на един или друг министър, а не до реално разясняване на онова, което чака България и българския бизнес през следващите години. Друг тежък проблем, който се прояви в годините на водене на преговорите, особено в последните две години, е бюрократично-чиновническият подход. Време е, особено, когато България се присъедини вече към Европейския съюз, българското правителство да представлява и защитава националните интереси на България в рамките на Европейския съюз така, както го правят правителствата на останалите страни-членки, а не да се държат като чиновници в Брюкселските институции на Европейския съюз.

Имаме, за съжаление, много конкретни примери в това отношение – бодящото, по пионерски рецитиране на възприетите безусловно изисквания от страна на Европейския съюз. Това не са преговори. Това просто е едностранно приемане на условия. Но за съжаление, преговорите технически приключиха и това трябва да са поуки занапред. Нужно е да се регламентира на конституционно ниво така, както е в много държави и от новоприсъединяващите се, и от старите членки на Европейския съюз, че правителството информира предварително парламента за своите позиции, за своите проекти, които внася в Европейския съюз.

В българската Конституция трябва да има такъв текст, въпреки че за всеки, дори и за неизкушените от конституционната тематика, е ясно, че в рамките на едно парламентарно управление правителството е отчетно за всичко пред Народното събрание, включително и за това, което осъществява като преговорна дейност с Европейския съюз. За всичко!

Но за съжаление слушахме тук вицепремиера Панайотов, който отговаря за евроинтеграцията, да обяснява, че не било работа на парламента и парламентът нямало да разбере какво се случвало в европреговорите. Интересно той откога се научи и откога разбра?

Този подход трябва да намери своето решение и, пак казвам, подобно на останалите европейски държави ние трябва да го фиксираме на конституционно ниво, за да няма изкушения изпълнителната власт да монополизира процеса на участие на България в общия европейски дом, да монополизира информацията, както разбрахме, че не можело да се дава информация на Народното събрание, относно европреговорите без височайшето разрешение на вицепремиера Пламен Панайотов. Интересно как парламентът ще осъществява конституционното си правомощие да контролира и да иска отчет от останалите министри, които са ресорни – по външни работи, европейски въпроси? Защо правителството лишава тях от възможността да комуникират пряко с българския парламент по тези въпроси?Казвам тези неща, защото това са част от големите поуки, които ние всички трябва съвсем реалистично, трезво, конструктивно да извадим от приключилия вече преговорен процес. Защото ако не превърнем тези поуки в реални решения, ако не променим маниера, по който правим своята европейска политика, то България няма да има силния глас, който всички бихме искали да има в рамките на Европейския съюз.

И накрая, за да завършим все пак отново тържествено, Парламентарната група на Новото време честити на всички – и граждани, и политици, и представители на институции, и неправителствени организации, и медии, които през годините дадоха своя принос – и с критичния поглед, и с рационалните предложения, и с ясната визия за това България да се подготви за своето пълноправно членство в Европейския съюз. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Обратно към „Парламентарни речи“

РАТИФИКАЦИЯ НА ДОГОВОРА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕС

октомври 2, 2007

Реч на Борислав Цеков в пленарните дебати по ратификацията на Договора за членството на България в Европейския съюз – 11 май 2005 г.  

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: От името на Парламентарната група на Новото време има думата Борислав Цеков. Заповядайте, господин Цеков. 

 БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Благодаря, уважаеми господин председателю. Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председателю, Ваше светейшество, уважаеми министри и народни представители, Ваши превъзходителства!

Не са много историческите моменти в живота на една нация и един парламент, които зареждат бъдещето с нови перспективи и нови възможности за развитие. Някога, в зората на следосвобожденска България, с приемането на Търновската конституция Учредителното събрание легитимира завръщането ни в семейството на свободните народи.

След падането на Берлинската стена Конституцията от м. юли 1991 г., гласувана от Седмото Велико Народно събрание, събори завинаги стените на социализма в България и възстанови демократичните права и свободи на гражданите.

Днешният акт на Тридесет и деветото Народно събрание, с който се ратифицира договорът за членство в Европейския съюз, ние, от Новото време наричаме договор за разширяване на хоризонта и възможностите пред всеки български гражданин. И не е вярно, че под този договор стоят подписите на един или друг български държавник или печатът на тази или онази политическа сила, стои подписът и печатът на българския народ. Защото цената за това членство се плаща не от политиците и партиите, а от всички български граждани.Казано е в Книгата на книгите: „Който сее със сълзи, ще жъне с радост“.

С много сълзи България пося това, което с такава радост всички заедно днес жънем. Затова смело можем да кажем, че всеки българин е положил подписа си под договора за членство в Европейския съюз със своите усилия, лишения и разочарования в годините на трудния български преход, белязан от икономически кризи и острастени обществени и политически борби. Преход не толкова и не само от една икономическа и политическа система към друга, колкото мъчителен преход в ценностите, преход от една ценностна система към друга, поставил на сурово изпитание цели поколения български граждани и същевременно отворил широко вратите пред новото поколение, поставящо личната инициатива, отговорност и реформаторският дух като базисна ценност и ориентир пред своето личностно и обществено поведение.

Когато говорим за членство в Европа ние, от Новото време, вярваме, че трябват мостове, по които да минем. А тези мостове са новите правила. Тези мостове са новата икономическа и политическа инфраструктура, която трябва да създадем. Но дори в Европейския съюз ние ще останем отделени от Европа, ако там действат модерните правила, а у нас продължават да действат правилата на връзкарския капитализъм. Ние, нововремци, не искаме повече връзкарският капитализъм в нашата държава да бъде начин на живот. Картината на утрешна успешна България може да бъде рисувана от всички нас. Не може да бъде рисувана обаче от един човек или една партия. Могат да я нарисуват всички българи, а в най-ярки краски може да я нарисува новото поколение на България. Затова Новото време не иска младите хора да бъдат на резервната скамейка, а в първите редици на управлението на политиката, на обществения живот. Но всички българи и особено младите хора, ще видят смисъл от това активно участие в обществения живот само ако има нови правила, които дават възможности, и същевременно правила, които търсят отговорност от всеки.

Днес всички ние като нация се изправяме пред едно важно предизвикателство – да запазим националната си идентичност в бурното море на европейското многообразие, да запазим самобитността на културата си, писмеността си, вярата си. Дали българският трикольор ще се вее гордо в Брюксел ще зависи от това дали ще изградим новата политическа и икономическа инфраструктура на България. Само така ще дадем нови сили на новото поколение, а новото поколение са модерните млади хора, които учат и се образоват, хората в активна възраст, които работят и плащат данъци, средният бизнес, който се развива и инвестира в страната. За Новото време е важно дали ще влезе в Европейския съюз със силно православие или ще позволим на политици и партии да рушат православната ни църква, която е вековен крепител на устоите ни – народностни и национални. За Новото време е важно дали ще намерим сили да създадем модерни подходи за насърчаване на културата ни или ще я оставим да бъде просител на държавната трапеза. За Новото време е важно дали новото поколение ще расте в общество на информационни и високи технологии или ще тъне в архаиката на индустриалната епоха.Казвал съм го и няма да се уморя да го повтарям: днес няма нужда от дребнави и овехтели партийни страсти, а от държавническа мисъл и управленска отговорност, които ще позволят ускорено да наваксаме изоставането в жизнения стандарт на България в сравнение със страните на Европейския съюз, ще позволят да създадем такава социално-икономическа среда и законодателна рамка, които да подготвят българския бизнес за тежката конкурентна среда и конкурентен натиск в общия европейски пазар. И не на последно място, ще позволят българският глас в Брюксел да звучи силно и убедително, а това ще стане само ако този глас е обединеният глас на българските институции, провеждащи една националноотговорна политика.

Българските граждани винаги са били граждани на Европа по дух и култура. Задачата днес е да работим така, че да станем граждани на Европа и по доходи, жизнен стандарт и социални придобивки, да работим, а не да тънем в илюзорно очакване, че някой друг ще направи България по-богата и по-просперираща, да създадем правилата, които осмислят и насърчават активното, дори агресивно участие на новото поколение в обществения живот, за да изградим България такава, каквато я мечтаем.

Новото време, като реформаторска, либерална и патриотична партия, е готово да преодолее всяко изпитание и да плати всяка цена, дори да търпи хулите и ругателствата на фалшиви пророци и прегракнали клакьори само и само, за да стане този реформаторски дух норма на обществено и политическо поведение. Новото поколение трябва да поеме своята отговорност за собственото си бъдеще, а оттам и за бъдещето на нашата страна.

Ние, от Новото време, ще подкрепим единодушно ратификацията на Договора за присъединяване към Европейския съюз, защото нашата кауза е модерна България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ, ДПС и НВ.)

Обратно в „Парламентарни речи“

ПАРЛАМЕНТАРНО ПИТАНЕ ОТ БОРИСЛАВ ЦЕКОВ КЪМ ПРЕМИЕРА САКСКОБУРГГОТСКИ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИЯ ДЕФИЦИТ ОКОЛО АНГАЖИМЕНТИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО В ПРЕГОВОРИТЕ ЗА ЕС

октомври 2, 2007

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.Преминаваме към питане от народния представител Борислав Цеков относно общата политика на правителството за преодоляване на информационния дефицит около конкретните ангажименти, които Министерският съвет поема от името на Република България в преговорите за присъединяване към Европейския съюз.Заповядайте, господин Цеков, да развиете Вашето питане за 5 мин. 

БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Според установения координационен механизъм за европейска интеграция Министерският съвет определя и осъществява политиката на Република България към Европейския съюз, подготовката за членство, провеждането на преговорите за присъединяване и, разбира се, решава политическите въпроси, свързани с интеграционния процес.Сред най-важните политически въпроси на интеграцията на България в Европейския съюз е наличието на обща и ефективна – неслучайно подчертавам, ефективна – обща правителствена политика, насочена към пълноценно и своевременно информиране на българските граждани и бизнеса за поетите от правителството конкретни ангажименти в хода на преговорите за присъединяване на България. Тези ангажименти, поемани от името на Република България, предопределят развитието на цели сектори от икономиката за години напред. Тяхното изчерпателно познаване обуславя възможността на българските предприемачи, на българските селскостопански производители да планират дългосрочно развитието на своята икономическа активност, да се подготвят за посрещането на конкретни изисквания и европейски стандарти и въобще да имат яснота за предизвикателствата, пред които ще бъдат изправяни в условията на острата конкурентна среда на Европейския съюз. Същевременно нараства недоволството сред различни обществени среди от бюрократично-чиновническия подход при воденето на преговорите, който понякога не отчита реалните национални интереси на страната, както и от неумението, а на моменти и на демонстративното нежелание на правителството и неговата администрация да информира конкретно и своевременно обществото за поетите ангажименти. Днес няма трезва оценка, според която българските граждани, българските предприемачи, българските селскостопански производители да познават това, което България е договорила в различните икономически сектори и което ще предопредели тяхното развитие за години напред. Наред с това в хода на преговорите, а това ще има продължение, разбира се, и след тяхното техническото приключване, и занапред при участието и формирането на българските позиции в рамките на Европейския съюз като пълноправен член се забеляза един тежък проблем, наред с този за информационния дефицит, а именно – лошата комуникация между Народното събрание и правителството по тази тема. Тази комуникация, вместо да се полагат усилия за подобряването й, откакто вицепремиер с ресор координация на европейската интеграция стана Пламен Панайотов, се влоши изключително. Затвърди се един процес на свръхцентрализация и монополизация на информацията в ръцете на този вицепремиер, свързана с европреговорите. Затвърди се тенденция за лишаване на ресорния министър по европейските въпроси от пълноценна комуникация с Народното събрание, стигащо дотам, благодарение на позоваване на подзаконови актове в рамките на изпълнителната власт министърът по европейските въпроси да бъде лишен, забележете, не от конституционното си право, а от конституционното си задължение да информира Народното събрание за това какво се случва в рамките на неговия ресор.Фактически Съветът по европейска интеграция като структура на изпълнителната власт, състояща се от министри, с едно изключение – главният секретар на Министерския съвет, е изведена от сферата на парламентарния контрол. Нещо, което дори и за неизкушените от конституционната тематика е ясно, че в рамките на едно парламентарно управление е недопустимо, защото правителството е отчетно за всичко, включително за всеки детайл, свързан с европреговорите. Вярно е, че те бяха технически приключени, но просто допитването ми датира отпреди това. Ако тази тенденция продължи и занапред, когато България вече бъде пълноправен член, дай Боже, към датата 1 януари 2007 г., тази липса на координация, тази самоизолация на Министерския съвет от страна на парламента няма да има добри последствия.Ето защо моето конкретно питане е такова: какви са реално измеримите резултати от дейността на правителството по информиране на обществото за конкретните ангажименти, които Министерският съвет поема от името на Република България в преговорите за присъединяване и какви са мерките, които правителството предвижда за преодоляване на съществуващия информационен дефицит, включително за предоставяне на Народното събрание на пълна и всестранна информация за политиката по европейска интеграция на правителството? Благодаря ви. 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на питането от народния представител Борислав Цеков. Разполагате с 10 мин. пленарно време. 

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, министри, уважаеми господин Цеков! Преди всичко бих искал да споделя, че българското правителство изпълни една от своите главни цели: приключване на преговорите за членство в Европейския съюз по време на ирландското председателство. В началото на тази година обявих, че ако обединим усилията си за реализирането на националните приоритети 2004 г. може да стане годината на България. Приключването на преговорите е поредната стъпка към постигането на тази цел.Европейският съвет реши да започне подготовката на договора за присъединяване на България, който правителството ще подпише в началото на следващата година. Възползвам се от възможността да поздравя всички български граждани, представителите на трите власти: законодателна, съдебна и изпълнителна, както и цялата българска администрация и неправителствения сектор с успешното завършване на тези преговори. Понеже всички по един или друг начин са допринесли за този успех. Бих искал специално да поднеса своята благодарност и на народните представители, които в това, както и в предишните народни събрания са действали в тази посока. През изминалите години те направиха необходимото и не пожалиха сили и готовност да подкрепят усилията на България в преговорите с Европейския съюз. Народното събрание беше изключително ефективно в хармонизирането на българското законодателство с правото на Европейския съюз. Това е ярък пример за напредъка, който може да бъде осъществен, когато парламентарно представените сили се обединяват около общи цели. Благодаря на всички народни представители и за плодотворната, открита, когато е необходимо и критична позиция по въпросите на европейската интеграция. Това ни даде възможност да провеждаме конструктивен диалог по преодоляване на възникналите трудности и проблеми. Този успех обаче е само етап от пътя до пълноправно членство. Той ни задължава да продължим все така неуморно да работим до пълното присъединяване на България през 2007 г. Задължава ни да докажем, че страната ни е надежден и предсказуем партньор и ще изпълнява поетите си ангажименти. На второ място, но не и по важност, ни задължава да подготвим българските граждани за пълноправно членство в съюза, както и Вие казахте.Още в самото начало на своя мандат българското правителство предприе конкретни стъпки за приобщаването на българския гражданин към процеса на евроинтеграция. През м. януари 2002 г. беше приета комуникационна стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Основните цели на стратегията са информирането на гражданите и бизнеса, както и за ползите от предстоящото членство на България в Европейския съюз, така и за изискванията и задълженията, които са свързани с него. В Съвета по европейска комуникация наред с представителите на държавните институции участват, както знаете, представители на местните и регионалните власти, неправителствените организации, академични среди, браншовите организации. С приемането на плана за действие по стратегията стартираха и конкретните инициативи, в които активно бяха включени представители на обществеността. За резултатите от реализирането на комуникационната стратегия по-подробно ще ви информират министърът по европейските въпроси и министърът на външните работи. В процеса на преговорите информация за текущото състояние, поетите ангажименти и достигнатите договорености се предоставяше и разпространяваше от министерствата и ведомствата, отговорни за преговорите по съответните глави. Днес, след окончателното приключване на преговорите, смятаме, че необходимостта от информиране на всеки отделен гражданин по въпроси на Европейския съюз е все така голяма. И нашето общество се нуждае именно от една пояснителна кампания, за да бъдем добре подготвени за 2007 г. Правителството си постави за цел да продължи обществената дискусия и с още теми, свързани с европейската интеграция и присъединяването на България към Европейския съюз, така че, този процес да стане изцяло прозрачен и разбираем за нашите съграждани.Бих желал да ви информирам за някои от първите мерки, предприети в тази насока. След като междуправителствената конференция по присъединяването на България на 15 юни т.г. потвърди закриването на последните пет преговорни глави, беше публично предоставена пълната информация за съдържанието на всички български позиции по преговорите. На електронен носител информацията е предоставена на народните представители, на медиите, на всички областни и общински администрации. В отделни ресори тази информация е публикувана и на електронните страници на съответните министерства, като предстои да бъде отпечатана и изпратена на библиотеки, читалища и университети. Занапред усилията ни следва да се фокусират върху анализирането и разясняването на информацията за българските позиции. В тази връзка вече стартира работата по изготвянето на аналитичен преглед на целия преговорен процес, който, както знаете, е извънредно обемист и дълъг текст. Уважаеми дами и господа, предложих на вашето внимание някои от първите мерки на правителството след приключването на преговорите за гарантиране на прозрачност на процеса на евроинтеграция. Както и досега, изключително ще разчитаме и на подкрепата и участието на народните представители. Това ще ни даде възможност да реализираме волята на Народното събрание, изразена в Декларацията от 17 юни 2004 г., България своевременно и компетентно да бъде подготвена за успешното си членство.  ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.Господин Цеков, имате възможност да зададете два уточняващи въпроса. Заповядайте. 

БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател! Проблемът е, че тази информация е предоставена на Народното събрание постфактум. Като човек, който уважава институциите и конституционния ред, аз съм убеден, че Вие добре знаете, че в една парламентарна държава най-малкото е недипломатично Народното събрание да научава за това какво прави правителството едновременно с широката общественост, а не предварително. Този проблем до голяма степен се корени и в действащото постановление за организация на подготовката на Република България – Постановление № 33 на Министерския съвет от 2002 г., прието от кабинета. В този подзаконов акт има общо 23 разпоредби, в които дори не е спомената дума за някакъв механизъм за взаимодействие с Народното събрание – нещо, което практиката показа, че е наложително да съществува. Ето защо първият ми уточняващ въпрос е дали предвиждате с оглед практическите проблеми, които възникнаха при взаимодействието между Народното събрание и правителството по темата европейска интеграция, да се въведат промени в Постановление № 33 от 2001 г. на Министерския съвет за координация на подготовката на България към Европейския съюз.Вторият ми уточняващ въпрос е свързан с това, което изтъкнах в началото на моето питане – за централизацията на информацията в ръцете на вицепремиера, който отговаря за евроинтеграцията. Какви мерки ще вземете като министър-председател, за да се прекрати недопустимата практика вицепремиерът, в случая това е Пламен Панайотов, да ограничава комуникацията между ресорните министри и Народното събрание и да не допуска предоставяне на информация в рамките на парламентарния контрол относно политикана на европейска интеграция. 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господни Цеков. Господин премиер, имате възможност да отговорите на уточняващите въпроси от народния представител Борислав Цеков в рамките на пет минути пленарно време. 

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин Цеков, както знаете, информацията е нещо, което трябва да върви в двете посоки. Мисля, че вчера вече са били предоставени дискети с немалко уточнения, с около 4-5 хиляди страници, които едва ли някой ще прояви интерес да прочете изцяло. Но мисля, че там може да се намери всякаква информация, която да докаже, че се полагат усилия съобразно с упълномощенията, които имат нашите преговорни лица или екипи. Да се координират усилията не значи да се централизират и още по-малко да се персонифицират. Мисля, че трябва да гледаме на нещата по един обективен начин и преди всичко да се поздравим, че сме постигнали това преди края на ирландското председателство, тъй като от малкия опит, който имам, от само три години, усещам, че с разширения състав от 25 страни и имайки предвид също вътрешнополитическите проблеми, които някои държави или правителства изпитват, фактът, че сме приключили сега, а не по време на холандското или люксембургското председателство е нещо положително, за което аз лично поне дължа да благодаря на нашия екип. Благодаря много! (Ръкопляскания от НДСВ.) 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.Господин Цеков, имате възможност да изразите отношението си към отговора на министър-председателя. Разполагате с две минути. 

БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър-председателю, въпреки че не получих конкретен отговор на уточняващите въпроси, аз Ви благодаря като цяло за изразената позиция. Аз вярвам, че Вие полагате като министър-председател необходимите усилия в посоката, за която говорим. Но тук проблемът не е за персонификация, а за механизми на взаимодействие, които практиката показа, че скърцат. В този смисъл трябва да се намерят достатъчно добри решения. Когато тук преди около седмица се обсъждаше декларацията на Народното събрание във връзка с приключването на преговорите, аз си позволих да спомена нещо, което се обсъди след това и в Конституционната комисия като свое лично виждане, което е виждане и на много колеги, че както в повечето новоприсъединяващи се държави, така и в нашата страна би трябвало на конституционно ниво изрично да се закрепи механизъм за информиране от страна на правителството, и то предварително, относно позициите и проектите, които се внасят и отстояват на равнище институции на Европейския съюз.

Гласът на България няма да бъде толкова силен като член на Европейския съюз, колкото вярвам на всички ни се иска да бъде, ако този глас не е обединеният глас на българските институции. В Европейския съюз не влиза нито правителството, нито Народното събрание, нито която и да е друга държавна институция поотделно. Влизаме всички ние като нация и държава. И затова колкото по-добри механизми за взаимодействие между институциите за начина, по който България ще прави занапред своята европейска политика, имаме, толкова по-успешна ще бъде тази политика и толкова по-силен ще бъде гласът на България в рамките на Европейския съюз. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПГНВ)

Обратно в „Парламентарни речи“

ПОРЕДНАТА ПАРЛАМЕНТАРНА ФИЛИПИКА – ЗА АНКЕТНАТА КОМИСИЯ ЗА МИНИСТЪР ЦЕРОВСКИ

октомври 2, 2007

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, преминаваме към обявената точка от дневния ред:ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА ДЕЙНОСТТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО.Бих помолил господин Илчев. Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.

СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Господин председател, аз правя предложение да се заемем с разисквания по наименованието на комисията и съдържанието на проекторешението, да уточним общия числен състав на комисията, а утре сутринта да я окомплектоваме. Това е предложение на НДСВ и ДПС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Има предложение сега да бъде формулирано наименованието на комисията, както и броят на народните представители, за да може утре сутринта тя да бъде сформирана и да започне своята работа.По това предложение има ли изказвания? Не виждам. Моля, гласувайте направеното от господин Илчев предложение.Гласували 134 народни представители: за 114, против 17, въздържали се 3. Това предложение се приема. Започваме дебата по наименованието на комисията и броя на народните представители в нея. Имате думата. Предложението за наименование е: „Анкетна комисия за проверка на дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно усвояването на финансови средства, отпуснати от Европейския съюз по програмите ФАР и ИСПА за периода 2001-2003 г.“. Това е направеното предложение в проекта за решение. Господин Илчев, заповядайте.

СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Предлагаме редакционна промяна в наименованието на комисията. В оригинала на проекторешение тя е наречена „Временна анкетна комисия за проверка дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството …“ и т.н. Предложението е тя да се нарича: „Временна комисия за дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството“. Тоест, да отпадне определението „анкетна“ и да отпадне изразът „проверка на“. Второто предложение е в края на текста, където се казва, „за периода 2001-2003 г.“, да бъде „за периода 1999 – май 2004 г.“. На въпроса на господин Жотев „Що?“ – той така произнася „Защо“ – отговорът е следният. Според правилника на Народното събрание временните комисии не се определят задължително с допълнителни квалификации. Те са временни комисии. Отпадането на думата „проверка“ означава, че те именно ще работят чрез проверка, чрез анкета, чрез изслушвания, чрез обработка на документи, чрез посещения на място, чрез изискване на доклади от делегациите на Европейската комисия. „Проверка“ е една шеста от възможния инструментариум за работа на комисията и не е нужно тя да се нарича предварително „анкетна“. „Анкета“ и „проверка“ са средства, с които си служи всяка временна комисия и това не е игра на думи, а отговор на призива на Новото време да се борим за изразителен и точен български език, в който да доминират българските думи, а не чуждиците. „Анкета“ е чужда дума. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев. За реплика ли искате думата? Заповядайте, господин Жотев.

ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Илчев, не съм съгласен с Вашето предложение да се ограничава периодът от време, за който ще се обследва, ще се анкетира, ще се проучва и, както искате го наречете, дейността на министър Церовски и неговото министерство. Защото в пресата, по медиите има достатъчно сигнали, според които не се усвояват фондовете на Европейския съюз. Скандално не се усвояват. Може би не е вярно. Но тази комисия ще провери и ще докаже дали Церовски е работил добре за България или е вредил.Периодът от време трябва да бъде точно този, за който отговаря господин Церовски, господин председателю на вашата парламентарна група. Вие се опитвате да правите днес това, което преди два-три месеца БСП се опитваше да прави, когато тук сформирахме комисията за „петролгейт“ – да се размие, в целия този кюп какви еврофондове се получават.Не, аз предлагам да се заостри вниманието върху този период – 2001 г. до днес. Това е коректното. Другото е всички да се поставят в кюпа. Затова ви зададох въпроса „Защо?“. Защото тук има неодобрение. Това не е коректно.Вие се страхувате от думата „анкета“. Не била българска. Това ли ви е проблемът? Намерете точната дума, която отговаря на съдържанието на „анкета“. Тук обаче ние искаме да видим дали има нарушения. Затова се създава тази комисия, затова парламентът тук е в такъв голям състав днес, затова са толкова много хора тук. В противен случай, направете си някаква беззъба анкета, запишете дейността на Европейския съюз от неговото създаване и неговия принос за развитието на България и т.н.Затова не сте прав и разбирам, че всъщност се опитвате да защитавате вашия министър. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви. Това беше реплика. За втора реплика ли искате думата? Заповядайте, госпожо Асенова. МАРИАННА АСЕНОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател. Моята втора реплика е относно факта, че тази комисия има за цел да разследва дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно усвояването на средствата по програма ИСПА и по програма ФАР. Искам да напомня на господин Илчев, че програма ИСПА е предприсъединителен инструмент за десетте страни от Централна и Източна Европа, който стартира през 2000 г. Така че предложението, което вие давате да се включи един период от 1999 г., е напълно неоснователно. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Асенова. Заповядайте, господин Соколов, имате думата за трета реплика.

ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Илчев, аз също не съм съгласен с Вашето предложение. Първо, думата „анкета“ съществува в нашия правилник и той разграничава временните комисии, които се образуват, цитирам чл. 31: „по конкретен повод за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети“. Ако ние тръгнем да изхвърляме от българския език с десетилетия наложили се чуждици, тогава трябва да изхвърлим и думата „комисия“, която също не е българска.На второ място, трябва да поставим въпроса дали всички тези програми са само програми, за които отговаря Министерството на регионалното развитие и благоустройството и дали не трябва – това е наше предложение, предполагам, ще се изкажат и други колеги – да се разшири предметът на тази комисия, която да разгледа изобщо дейността на правителството, тоест на редица отделни министерства, които отговарят за усвояване на отделни програми. Защото това е, което тревожи нашата общественост – редица предприсъединителни и други програми, които не се усвояват. И на трето място, всяка временна комисия, когато приключи своята дейност, е редно да излезе с препоръки към изпълнителната власт, която осъществява програмите. Така че не може да има разширяване на времето, за което да се разглежда дейността. Това трябва да бъде дейността на сегашното правителство, защото към него нашето Народно събрание с приключване на работата на комисията може да вземе отношение и да го задължи да извърши определена дейност.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов. Господин Илчев, заповядайте, имате право на дуплика.

 СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): За отказ от чуждата дума „анкета“ аз направих моя скромен принос, който може да предложи заместител на „комисия“, да заповяда.Второ, ако комисията е анкетна, тя трябва след това да завърши работата си в края на мандата, като обективно и безпристрастно съобщи резултатите от анкетата. Щом Вие визирате доклад с елементи на оценка, на анализ, на препоръки и на критицизъм в него, евентуално, няма нужда комисията да се определя само като анкетна. Ако намирате обаче за схоластичен този спор, ще Ви запитам: такъв тесен отрязък от време дава ли възможност да се оцени динамиката на цял един процес, началото на който за нас е през 1999 г.? Това е аналог на случая, в който спорихме не е ли под съмнение членството ни в НАТО и се опитвахме да даваме оценка на отделни министри в рамките на два-три месеца. Работата беше много по-дълбока, защото наследството от 2001 г. нататък, което трябваше да се регулира, да се преформатира и съдържаше много въпросителни, обхващаше цял един процес. Това бяха и ракетите, които трябваше да се снемат от въоръжение, и големите съкращения в армията. И тогава никой не подценяваше въпроса за цял един период. Сега да се разглежда дейността на това ведомство за толкова кратък период означава да се даде оценка наистина от две-три събития от последните месеци. Резултатът ще бъде нищожен. Няма лошо, но би било още по-добре, ако тази комисия хвърли светлина както върху началото на процеса, така и върху днешното му състояние, а и върху проекциите му утре. Ако някой е обезпокоен в България, той, и това е цялата истина, е обезпокоен дали с такива комисии ние няма да блокираме работата на това ведомство в момента, в който то стартира няколко гигантски инфраструктурни проекта. В момента, в който приключва концесионирането на магистрала „Тракия“, в момента, в който България е на път да се сдобие с втора атомна електроцентрала, ние ще се занимаваме с жалки 40 млн. лв., които уж щели да се върнат. И комисията ще докаже накрая, че те няма да се върнат. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев. Давам думата на господин Борислав Цеков. БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбира се, аз благодаря на господин Илчев, че подкрепя инициативата на „Новото време“ за опазване чистотата на българския език, но не за това идва реч днес. Без да отдавам кой-знае какво значение на идеята за редакционна поправка – за отпадане на термина „анкетна“, само ще подчертая, че в трайната и десетилетна парламентарна практика, да не говорим за конституционно-правната теория, отдавна е ясно, че временните комисии са два вида – проучвателни и анкетни. Дали ние ще впишем в наименованието „анкетна“ или то няма да съществува, за всеки среднозапознат с парламентарното управление човек е ясно, че по същността и задачите си това е анкетна комисия. И ако вие съзирате в отпадането на този термин от заглавието някакъв защитен чадър спрямо министър Церовски, то очевидно няма да успеете по този начин, това предложение няма да свърши работа. Но пак казвам, че на това не отдавам съществено значение.По-важното е другото, което предлагате, за разширяване на времевия обхват на проверката, която тази анкетна комисия следва да извърши. Разбира се, няма нищо лошо принципно погледнато да се съпоставя дейността на министерството при различни министри и в различни периоди, но в случая ние сме изправени пред анкетна комисия, причина за чието избиране са конкретни сигнали и най-вече конкретни констатации от страна на Сметната палата, визиращи управлението на това ведомства от 2001 г. насам и най-вече по времето на господин Церовски.Ето защо смятам, че е необходимо ние, опирайки се на тези конкретни сигнали и конкретни констатации на Сметната палата, да съсредоточим проверката за този срок. Нищо не пречи, ако обсъжданията, анализите и данните, които събере тази анкетна комисия, покажат потребност от разширяване на обхвата на проверката, с едно последващо решение на базата на доклада на анкетната комисия това да бъде сторено. Но ми се струва, че с едно такова предложение се прави опит за размиване на отговорността и за прехвърляне на проблема от болната глава на здравата. Имаме – пак подчертавам – конкретни констатации на Сметната палата, конкретни сигнали, не твърдя верни или неверни, визиращи управлението на министър Валентин Церовски.Що се отнася до въпроса за термина „проверка“, не искам да влизам в тази евфеминистични спорове. Дали ще пише „проверка“ или няма да пише, това няма да промени характера на тази комисия, нито пък ще промени нейното политическо значение. Това е анкетна комисия, която ще проверява дейността на министерството. А какво ще пише в заглавието, публикувано в „Държавен вестник“, не е от особено значение.Затова аз призовавам колегите да подкрепим предложението, както е направено от вносителите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Цеков. Следователно Вие сте за „Създава анкетна комисия за за проверка на дейността…“, защото виждам два пъти „за“. Или едното „за“ да падне? Предполагам, че трябва да падне.  БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председателю, разбира се, че не това имам предвид. И нека да се отнасяме по-сериозно към тази дискусия, моля ви!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз настоявам за същото, затова мисля, че едното „за“ стига. Заповядайте за изказване, господин Ралчев.

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.Уважаеми колеги! Според мен дебатът, извън същностната му характеристика, доби и няколко различни други измерения. В крайна сметка, Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание ясно и точно определя какъв е характерът на тази временна комисия. Временната комисия има едно основно задължение и то е да направи проучвания. В този смисъл, характеристиката и на тази дейност е посочена и в чл. 94, който беше цитиран при настоящия дебат. Той в никакъв случай не противоречи на основната характеристика на дейността на комисиите, били те постоянни или временни. В този смисъл правилникът ясно и точно разграничава двата момента. Тези проучвания се правят по отделни въпроси и могат да се провеждат и анкети. Основният въпрос, който искам да поставя пред вас, е какво искаме да извършим? Да проучваме дейността на министър Церовски, да проучваме дейността на министър Чачев, на министър Паскалев? Или искаме да разберем основния въпрос, да търсим неговия отговор – за финансирането по съответните програми. Това е заложено в искането за създаването на временна комисия и това е въпросът, на който ние трябва да отговорим. Всякакви нюанси относно това, че комисията била Комисията „Церовски“, че трябвало да види нещо за последните 2-3 месеца, са грубо изопачаване както на идеята на вносителя, от една страна, който определя друг времеви обсег, така и досежно основния въпрос по смисъла на чл. 31 от ПОДНС. Защото въпросът, който в крайна сметка интересува всички нас, въпросът, който занимава цялата общественост и цялата държава, е усвояването на финансовите средства. В този смисъл някои от колегите твърде произволно си служеха с някои думи като „разследване“, „обследване“, които нямат нищо общо с решаването на основната задача, а именно, че това е определен въпрос.Това, което предложи колегата Илчев, е ясно и точно, защото, в крайна сметка, думата „анкета“ има друга характеристика. Ненапразно законодателят в чл. 31 отделя двата въпроса, ясно и категорично ги отделя, за да можем ние да подменяме анкетата с отделния въпрос, който е за проучване.В този смисъл господин Илчев ясно и точно дефинира своето искане. Моля тези, които направиха реплики на неговото изказване, да съобразят, че то не свършва до ФАР и ИСПА, а е ясно и точно относно усвояването на финансовите средства.Това, което аз подкрепям, е: „създава комисия за дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно усвояването…“. И така картината на изследвания предмет става пределно ясна.По втория въпрос, защо не 2001 г.? Защото колежката току-що ясно и точно каза кой е периодът. Ние не можем да го разсечем на две. Ако искаме да си свършим работата така, както трябва и да дадем отговор на целия куп въпроси, то очевидно трябва времевият обсег да обхваща цялата тази дейност. След като имаме ясно цитиране кога точно са отпуснати средствата, кога, в крайна сметка, е сключен договорът, то началото на дейността, на обследването трябва да започне от 1999 г. Всички лица, които са имали отношение по тези въпроси, а не министър Чачев, а не министър Паскалев, а не настоящият министър, всички, които са работили по този въпрос в този период от време трябва да дадат своя принос към изследване и задълбочените изводи на въпросната комисия.ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ралчев.За реплика има думата господин Пирински. ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.Господин председател, господин Ралчев! (Шум и реплики в залата.) Моля Ви да ме изслушате!Временната комисия така, както е регламентирана в чл. 31, е инструментът, господин Ралчев. Това е инструментът! Предвидено е в ал. 1 на чл. 31 този инструмент „временна комисия“ да се използва за три равнопоставени цели – конкретен повод, какъвто могат да са промени в Конституцията, за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети. Това са три равнопоставени цели, задачи, за които този инструмент може да се използва.Вносителите на проекторешението желаем инструментът „временна комисия“ да изпълнява функцията по Глава девета „Парламентарен контрол“, и, както Вие посочихте, чл. 94, в него се казва, че парламентарният контрол може да се осъществи пак на три нива. Първото ниво е самото Народно събрание, господин Ралчев, или избраните от него комисии. Комисиите може да са и постоянни, може да са и временни. В случая ние говорим за временна комисия като инструмент, но целта е провеждане на анкета и именно на това държим. И затова е записано в т. 1 от самото решение: „създава анкетна комисия за – едно „за“, разбира се, проверка именно, тоест анкета, проверка, не проучване, а проверка на дейността не на един или друг министър, а на Министерството на регионалното развитие и благоустройството именно за тези въпроси, които твърдим всички, че искаме да разберем защо е това състояние с усвояване на средствата. Считам, че Вашите възражения са изцяло неиздържани.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пирински. За втора реплика има думата господин Борислав Цеков.

БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господин Ралчев! Разбира се, хубаво е, когато се чете буквата на правилника да се знае какво стои зад тези букви. Зад тези букви стоят томове парламентарна практика и конституционноправна теория. Но, аз не Ви упреквам. Вие сте специалист по наказателно, а не по конституционно право.Господин Пирински точно идентифицира тези форми на парламентарен контрол. Аз само ще се опитам да ги илюстрирам с примери от практиката на Тридесет и деветото Народно събрание.Проучвателна комисия се създава не въз основа на някакви сигнали, констатации, а за изследване на определена тема и предлагане на конкретни законодателни или други мерки. Пример в това Народно събрание беше Временната – подчертавам, че и като заглавие е гласувана – проучвателна комисия по религиозните въпроси, която имаше за цел да изследва някои теми относно състоянието на вероизповеданието у нас и да предложи мерки на Народното събрание във връзка с подготвяния законопроект за вероизповеданията.Анкетна комисия по дефиниция се създава въз основа на сигнали, констатации, петиции и т.н. Разбирам защо е този отчаян стремеж да се махне думата „анкетна“, но дали ще го махнете, това не променя конституционноправната характеристика на тази комисия. Тя ще бъде анкетна комисия, която ще проверява конкретни констатации и сигнали, свързани с дейността на конкретно министерство, ръководено от конкретен министър, който се нарича Валентин Церовски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.

Обратно в „Парламентарни речи“