Речи на Борислав Цеков от името на ПГНВ и на Сергей Станишев от името на КБ по повод умишлено провалените заседания на НС от страната ПГ на НДСВ – 1 февруари 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Има думата господин Цеков, след това – господин Станишев, по реда на заявките.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Благодаря, уважаеми господин председателю. Уважаеми господин министър-председателю, уважаеми народни представители, уважаеми министри, драга Шулева!
Днес българският парламент обсъжда един наистина сериозен проблем – блокирането на парламентарния контрол върху правителството като конституционна функция на Народното събрание. Още по-значим е този проблем в контекста на предстоящото членство на България в Европейския съюз, защото върховенството на Конституцията и уважението към принципите на парламентаризма са фундаментални европейски ценности, които не бива да бъдат погазвани. Темата е толкава значима и отговорна, че аз съм съгласен с призива, който отправи премиерът – че не бива да се политиканства. Затова Парламентарната група на Новото време е категорично неудовлетворена от отговорите, които получихме, и особено от елементарното политиканстване, което демонстрираха пред нас вицепремиерите Шулева и Панайотов. Нееднократни и дори системни са опитите на това правителство и на отделни министри да се поставят над българския парламент, забравяйки, че те самите са негова функция, а не обратното; че тяхната легитимност идва не пряко от народа, а именно от парламента, който е еманацията на народния вот. Опитите да се неглижира Народното събрание, да се превърне в пасивен регистратор на волята на изпълнителната власт или да се поставя законодателната власт в зависимост от капризите на един или друг министър не могат да се нарекат по друг начин, освен институционен нихилизъм.
Конкретният повод за този дебат е умишленото и систематично проваляне на парламентарния контрол от НДСВ, при това по въпроси от изключително значение за държавния интерес – дали е спазена приетата от парламента Стратегия за приватизация на „Булгартабак“, дали Шулева е защитила стратегическите интереси за съхраняване и развитие на тютюневия бранш или в крайна сметка дали шулевата сделка за „Булгартабак“ нямаше да е печален аналог на приватизацията на Авиокомпания „Балкан“.
Стара е библейската истина „Не притуряй грях след грях, защото нито за един не ще останеш ненаказан“. А конституционните грехове на Шулева станаха прекалено много. Цели четири пъти тя се опита да измами Народното събрание и да заобиколи конституционното си задължение – да се отчете пред законодателната власт. Нейните действия, съчетани с решенията на върхушката – и тук подчертавам – върхушката на НДСВ, за блокиране дейността на българския парламент, са политически акт, който влиза в рязко противоречие с конституционните принципи.
Затова си позволявам да припомня на онези, които смятат, че подобно политическо поведение е допустимо, някои азбучни принципи на европейската парламентарна демокрация, и разбира се, се извинявам на колегите, най-вече от опозицията, пък и на онези студенти по право, които ни гледат, че се налага да повторя принципи, които са алфата и омегата на европейския парламентаризъм:
1. Изпълнителната власт в условията на парламентарното управление не е независима и самостойна. Тя е функция на политическото доверие на парламента и е подотчетна – и подчертавам дебело – подотчетна на законодателната власт. Парламентарният контрол означава, че парламентът е конституционно оправомощен да пита правителството по всички въпроси в компетентността на изпълнителната власт, а то е длъжно да отговаря за всяка политика, действие или намерение. И ако парламентът не е удовлетворен от отговорите на правителството, може да го санкционира, като снеме политическото доверие и съкрати правомощията му.
2. Участието в парламентарния контрол във формата на актуални въпроси и питания не е въпрос на избор, нито на преценка от страна на министрите, а тяхно неотменимо конституционно задължение. Неслучайно и правилникът на парламента не позволява отказ от явяване, а единствено отлагане, и то с не повече от седем дни.
3. Предмет на парламентарен контрол е всичко, свързано с дейността на правителството. Няма информация, която Министерският съвет може да има, а парламентът – не. Дори когато става дума за класифицирана информация или търговска тайна, парламентарните процедури предоставят съответните механизми това да се случи. Има закрити заседания, секретни деловодства и т.н. В едно парламентарно управление отношенията между парламент и правителство се основават на принципа: „Парламентът може да знае всичко за правителството, а то е длъжно да не крие нищо от парламента“.
Питам се колко са членовете на правителството, които са си направили труда да вникнат в тези азбучни принципи на европейската парламентарна демокрация?!
Питам се колко са депутатите от Парламентарната група на НДСВ, които си дават сметка, че с безгласието и с бездействието си не просто се превръщат в марионетки на едно правителство, а компрометират основна конституционна функция на парламента – да контролира правителството?!
Питам се как един парламентарен председател, който вън от политиката има заслужен академичен авторитет, може да бъде толкова лишен от политически сетива за ролята и статута на парламента, че да се превърне в съучастник в блокирането на неговата дейност?!
И накрая се обръщам към Вас, господин министър-председателю. Вярвам, че като човек, който е възпитан в уважение към институциите и конституционния ред, добре разбирате, че поведението на оглавяваното от Вас правителство не е европейско поведение. Обяснете на Лидия Шулева, че в никоя европейска държава министър не може да дезертира от парламентарен контрол. Обяснете на Пламен Панайотов, че никъде в Европа един вицепремиер не може да си позволява да казва, че евроинтеграцията не е работа на депутатите и те не я разбирали. Обяснете им го, господин премиер, защото наистина е желателно да решите този проблем в рамките на правителството, макар че от днешните демонстрации не оставам впечатление, че има потенциал за това. Защото ако се наложи този въпрос да се решава от парламента, конституционният механизъм е само един – снемане на политическото доверие и оставка на този Министерски съвет, който погазва парламентаризма и европейските стандарти за функциониране на демократичните институции.
И бъдете по-скромни, господа министри, много по-скромни. И не сейте неправди, защото ще пожънете беди. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блоковете на Новото време и Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Цеков.Давам думата на господин Сергей Станишев – Коалиция за България.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз мисля, че нито един от народните представители, които поискаха днешното извънредно заседание на парламента, не може да бъде удовлетворен от отношението, подхода и отговорите на представителите на правителството по този изключително важен дебат – изслушване. Защото днес по време на нашето извънредно заседание ние обсъждаме същността и състоянието на българската държавност, отношенията между институциите.Ироничният, надменен и самодоволен тон, който беше изразен от повечето говорещи от правителството, не им отива, не отива на българската демокрация. Много думи бяха казани за светлото бъдеще на нашата страна в Европейския съюз, само че Европейският съюз се основава на ясни конституционни права, на ясни отговорности и взаимодействие на различните институции – и в Европейския съюз, както и в Европейският парламент, така и в националните парламенти придобиват все по-голямо значение във формирането на политиката и вземането на важни решения.България се намира на ръба на парламентарна, а аз бих казал, и на политическа криза, защото миналия петък стана ясно, че България се управлява от правителство, което няма парламентарно мнозинство. Стана ясно, че управляващата политическа партия НДСВ не може да спазва парламентарните процедури и съзнателно, организирано блокира работата на върховния орган на власт в Република България Народното събрание. (Реплика от НДСВ.) Единственото решение, което намериха, е панически да избягат от парламентарен контрол и аз мисля, че всичко, което се случи през последните седмици е логичен финал на концепцията на НДСВ за управлението на страната, която беше заявена през 2001 г., че държавата трябва да се управлява като дружество с ограничена отговорност. Само че нашата страна не се нарича „България“ ООД, а се нарича Република България. (Реплики от НДСВ.) Оттук, от тази порочна концепция идват и всички следствия – блокирането работата на парламента, игнорирането на парламентарния контрол чрез безкрайното размотаване на актуалните въпроси на народните представители, някои от които чакат с месеци, чрез сортирането им накуп, за да не се губи времето на госпожите и господа министрите всяка седмица, чрез системното скриване под политически чадър на министър-председателя от парламентарен контрол, чрез постоянните, последователни усилия по много теми да бъде заобиколен парламентът и контролът върху важни решения, които засягат държавната собственост, обществените интереси и съдбата на стотици хиляди български граждани.Искам да ви напомня отново, че „Булгартабак холдинг“, за който много се говореше тук приповдигнато от госпожа Шулева е част от системата за национална сигурност на България. Това е официално държавно решение и парламентът имаше всички права да получи обективна и достоверна информация за това дали правителството спазва утвърдената от вас, от мнозинството, от НДСВ стратегия за приватизацията на „Булгартабак“ (реплика от залата) и вие избягахте от тази отговорност.Искам да подчертая: парламентарният контрол не е просто една от функциите на Народното събрание. Това е същността на неговата работа и неговата отговорност.
Господин Цеков ви изнесе една много добре подготвена лекция, господа от НДСВ, за това какво представлява парламентарният контрол и бих ви препоръчал да се запознаете с нея най-накрая в края на работата на парламента. Мисля, че ние ставаме свидетели през последните седмици на умишлено погазване на принципите на българския конституционализъм, на водещата роля на Народното събрание и имам ясното убеждение, че този подход от страна на управляващите е и в основата на редица провали в приватизационната и концесионна политика, която се провежда от правителството. Миналата седмица разбрахме, в резултат на обективни пазарни механизми, че правителството е продало 65-те процента на БТК на цена четири, пет, а може би шест пъти по-ниска от пазарната. Това беше ясно и стана ясно на целия български народ. Същият е случаят и с „Булгартабак“. Кой носи отговорност за това състояние?На първо място, отговорност за това носи политическото ръководство на НДСВ, правителството на Република България, което показа бягство от отговорност, абдикация от власт. И стои въпросът: може ли едно правителство без парламентарно мнозинство, правителство, което не желае да дебатира в Народното събрание отговорни въпроси, да управлява страната и да реализира европейките ни приоритети. Отговорност носи и председателят на Народното събрание, който за съжаление в продължение вече на години се изживява по-скоро като представител на изпълнителната власт в Народното събрание, а не като ръководител на Народното събрание, който да отстоява достойнството на парламента и да накара правителството да спазва конституционните норми.Затова Парламентарната група на Коалиция за България подкрепя своето искане за оставка на председателя на парламента. Затова Парламентарната група на Коалиция за България ще участва активно в консултациите по вот на недоверие и ако той бъде внесен, ще го подкрепи. Благодаря ви за вниманието.
Политически речи и интервюта 
Вашият коментар