НА ФИНАЛНАТА ПРАВА КЪМ ЕС

Реч на Борислав Цеков по повод техническото приключване на преговорите за присъединяване на България към ЕС – 17 юни 2004 г. 

БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители!

Наистина едва ли има прецедент поне в новоприсъединяващите се към Европейския съюз държави една такава парламентарна дискусия, свързана с техническото приключване на преговорите за присъединяване, да започва и да се води в отсъствието на правителството или поне на вицепремиера Панайотов, за когото се предполага, че работи по проблемите на евроинтеграцията, доколкото знам. Би трябвало да е в България.

Но ние се нагледахме на много странности и на много изкривено разбиране на парламентарния характер на нашата Република. Разбира се, че тържествените нотки трябва да ги има, когато говорим за приключването на преговорите. Заедно с това не бива да си затваряме очите и за реалните проблеми и предизвикателства. Новото време като парламентарна група ще подкрепи предложения проект за декларация на Тридесет и деветото Народно събрание в подкрепа членството на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г., защото наистина с приключване на преговорите за присъединяване към Европейския съюз най-после всички заедно – граждани, политици, институции – съборихме стените на крепостта, в която България беше затворена след Втората световна война.

И днес, и занапред от камъните на тези стени трябва да изградим модерна България.

Ще подкрепим проекта за декларация, защото в него е залегнала една философия, която е и наше дълбоко разбиране като политическа формация, че членството в Европейския съюз не е еднократен акт, нито пък рог на изобилието. Там трябва да си заслужиш мястото и да си изработиш парите. Там няма мандат и не може да чакаме как едни ще се провалят, та да дойдат други.

В Европейския съюз не влиза нито правителството, нито пък парламентът. Влиза цялата нация, всички българи като равностойни граждани на Европа и ние, народните представители, министрите, политиците въобще сме длъжни да работим за създаването именно на такива условия в България, така че нашите български граждани да се чувствам равноправни и достойни граждани на Европа.

Нека, все още говорейки в по-тържествената тоналност, днес да си припомним, че величието на една страна не е проста аритметика на нейните жители, територия или пък днешното й положение. То е в утрешните възможности, които историята на нашия народ може да развие. Наш дълг сега е да напишем правилата, които се спазват в модерния свят, свят, от който част е и трябва да бъде модерна България. И то не да седнем да ги опишем, а да ги направим дух и практика на нашето обществено и политическо поведение.

Това са правилата, които ще увеличат възможностите за всеки българин. Защото няма българин, който да не е работил и живял така през последните години, че тези преговори да завършат успешно.

Трябва да имаме ясно съзнание обаче, че лесно се затварят преговорни глави. Трудно се защитава национален интерес, трудно се превръщат ангажиментите, поети от една държава, от едно правителство, в реална политическа и управленска практика. И това днес и занапред ще бъде голямото предизвикателство за България.

Изключителен проблем е тежкият, дълбокият информационен дефицит, свързан с преговорите за присъединяване. Българският гражданин, българският предприемач, българският земеделски производител, обществото като цяло трябваше вече да знае в числа и дати какви са конкретните изисквания, стандарти, условия, на които трябва да отговори нашата държава в различните икономически сектори. Защото тези ангажименти, поети от името на правителството, по-точно от името на Република България, ще предопределят развитието на цели отрасли от икономиката за години напред.

Днес няма реалистична и трезва оценка, която да твърди, че българските граждани, българският бизнес, българските селскостопански производители знаят какво ги очаква и на тази основа могат да се подготвят за острата конкурентна среда, в която България ще се включи към датата на своето присъединяване към Европейския съюз.За да се преодолее този тежък информационен дефицит, е нужна цялостна стратегия и обща политика на правителството, насочена към разясняване на тези ангажименти. Такава, за съжаление, има най-вече на хартия. И това трябва да го кажем ясно. Останалото е лицемерие.

Много често – казвам го със съжаление, а не като някаква безпринципна критика или като упрек към кабинета – много често, когато говорим за комуникационна стратегия, свързана с европреговорите, конкретните дейности в рамките на тази стратегия се свеждат до личен пиар на един или друг министър, а не до реално разясняване на онова, което чака България и българския бизнес през следващите години. Друг тежък проблем, който се прояви в годините на водене на преговорите, особено в последните две години, е бюрократично-чиновническият подход. Време е, особено, когато България се присъедини вече към Европейския съюз, българското правителство да представлява и защитава националните интереси на България в рамките на Европейския съюз така, както го правят правителствата на останалите страни-членки, а не да се държат като чиновници в Брюкселските институции на Европейския съюз.

Имаме, за съжаление, много конкретни примери в това отношение – бодящото, по пионерски рецитиране на възприетите безусловно изисквания от страна на Европейския съюз. Това не са преговори. Това просто е едностранно приемане на условия. Но за съжаление, преговорите технически приключиха и това трябва да са поуки занапред. Нужно е да се регламентира на конституционно ниво така, както е в много държави и от новоприсъединяващите се, и от старите членки на Европейския съюз, че правителството информира предварително парламента за своите позиции, за своите проекти, които внася в Европейския съюз.

В българската Конституция трябва да има такъв текст, въпреки че за всеки, дори и за неизкушените от конституционната тематика, е ясно, че в рамките на едно парламентарно управление правителството е отчетно за всичко пред Народното събрание, включително и за това, което осъществява като преговорна дейност с Европейския съюз. За всичко!

Но за съжаление слушахме тук вицепремиера Панайотов, който отговаря за евроинтеграцията, да обяснява, че не било работа на парламента и парламентът нямало да разбере какво се случвало в европреговорите. Интересно той откога се научи и откога разбра?

Този подход трябва да намери своето решение и, пак казвам, подобно на останалите европейски държави ние трябва да го фиксираме на конституционно ниво, за да няма изкушения изпълнителната власт да монополизира процеса на участие на България в общия европейски дом, да монополизира информацията, както разбрахме, че не можело да се дава информация на Народното събрание, относно европреговорите без височайшето разрешение на вицепремиера Пламен Панайотов. Интересно как парламентът ще осъществява конституционното си правомощие да контролира и да иска отчет от останалите министри, които са ресорни – по външни работи, европейски въпроси? Защо правителството лишава тях от възможността да комуникират пряко с българския парламент по тези въпроси?Казвам тези неща, защото това са част от големите поуки, които ние всички трябва съвсем реалистично, трезво, конструктивно да извадим от приключилия вече преговорен процес. Защото ако не превърнем тези поуки в реални решения, ако не променим маниера, по който правим своята европейска политика, то България няма да има силния глас, който всички бихме искали да има в рамките на Европейския съюз.

И накрая, за да завършим все пак отново тържествено, Парламентарната група на Новото време честити на всички – и граждани, и политици, и представители на институции, и неправителствени организации, и медии, които през годините дадоха своя принос – и с критичния поглед, и с рационалните предложения, и с ясната визия за това България да се подготви за своето пълноправно членство в Европейския съюз. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Обратно към „Парламентарни речи“

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s


%d блогъра харесват това: