ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.Преминаваме към питане от народния представител Борислав Цеков относно общата политика на правителството за преодоляване на информационния дефицит около конкретните ангажименти, които Министерският съвет поема от името на Република България в преговорите за присъединяване към Европейския съюз.Заповядайте, господин Цеков, да развиете Вашето питане за 5 мин.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Според установения координационен механизъм за европейска интеграция Министерският съвет определя и осъществява политиката на Република България към Европейския съюз, подготовката за членство, провеждането на преговорите за присъединяване и, разбира се, решава политическите въпроси, свързани с интеграционния процес.Сред най-важните политически въпроси на интеграцията на България в Европейския съюз е наличието на обща и ефективна – неслучайно подчертавам, ефективна – обща правителствена политика, насочена към пълноценно и своевременно информиране на българските граждани и бизнеса за поетите от правителството конкретни ангажименти в хода на преговорите за присъединяване на България. Тези ангажименти, поемани от името на Република България, предопределят развитието на цели сектори от икономиката за години напред. Тяхното изчерпателно познаване обуславя възможността на българските предприемачи, на българските селскостопански производители да планират дългосрочно развитието на своята икономическа активност, да се подготвят за посрещането на конкретни изисквания и европейски стандарти и въобще да имат яснота за предизвикателствата, пред които ще бъдат изправяни в условията на острата конкурентна среда на Европейския съюз. Същевременно нараства недоволството сред различни обществени среди от бюрократично-чиновническия подход при воденето на преговорите, който понякога не отчита реалните национални интереси на страната, както и от неумението, а на моменти и на демонстративното нежелание на правителството и неговата администрация да информира конкретно и своевременно обществото за поетите ангажименти. Днес няма трезва оценка, според която българските граждани, българските предприемачи, българските селскостопански производители да познават това, което България е договорила в различните икономически сектори и което ще предопредели тяхното развитие за години напред. Наред с това в хода на преговорите, а това ще има продължение, разбира се, и след тяхното техническото приключване, и занапред при участието и формирането на българските позиции в рамките на Европейския съюз като пълноправен член се забеляза един тежък проблем, наред с този за информационния дефицит, а именно – лошата комуникация между Народното събрание и правителството по тази тема. Тази комуникация, вместо да се полагат усилия за подобряването й, откакто вицепремиер с ресор координация на европейската интеграция стана Пламен Панайотов, се влоши изключително. Затвърди се един процес на свръхцентрализация и монополизация на информацията в ръцете на този вицепремиер, свързана с европреговорите. Затвърди се тенденция за лишаване на ресорния министър по европейските въпроси от пълноценна комуникация с Народното събрание, стигащо дотам, благодарение на позоваване на подзаконови актове в рамките на изпълнителната власт министърът по европейските въпроси да бъде лишен, забележете, не от конституционното си право, а от конституционното си задължение да информира Народното събрание за това какво се случва в рамките на неговия ресор.Фактически Съветът по европейска интеграция като структура на изпълнителната власт, състояща се от министри, с едно изключение – главният секретар на Министерския съвет, е изведена от сферата на парламентарния контрол. Нещо, което дори и за неизкушените от конституционната тематика е ясно, че в рамките на едно парламентарно управление е недопустимо, защото правителството е отчетно за всичко, включително за всеки детайл, свързан с европреговорите. Вярно е, че те бяха технически приключени, но просто допитването ми датира отпреди това. Ако тази тенденция продължи и занапред, когато България вече бъде пълноправен член, дай Боже, към датата 1 януари 2007 г., тази липса на координация, тази самоизолация на Министерския съвет от страна на парламента няма да има добри последствия.Ето защо моето конкретно питане е такова: какви са реално измеримите резултати от дейността на правителството по информиране на обществото за конкретните ангажименти, които Министерският съвет поема от името на Република България в преговорите за присъединяване и какви са мерките, които правителството предвижда за преодоляване на съществуващия информационен дефицит, включително за предоставяне на Народното събрание на пълна и всестранна информация за политиката по европейска интеграция на правителството? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на питането от народния представител Борислав Цеков. Разполагате с 10 мин. пленарно време.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, министри, уважаеми господин Цеков! Преди всичко бих искал да споделя, че българското правителство изпълни една от своите главни цели: приключване на преговорите за членство в Европейския съюз по време на ирландското председателство. В началото на тази година обявих, че ако обединим усилията си за реализирането на националните приоритети 2004 г. може да стане годината на България. Приключването на преговорите е поредната стъпка към постигането на тази цел.Европейският съвет реши да започне подготовката на договора за присъединяване на България, който правителството ще подпише в началото на следващата година. Възползвам се от възможността да поздравя всички български граждани, представителите на трите власти: законодателна, съдебна и изпълнителна, както и цялата българска администрация и неправителствения сектор с успешното завършване на тези преговори. Понеже всички по един или друг начин са допринесли за този успех. Бих искал специално да поднеса своята благодарност и на народните представители, които в това, както и в предишните народни събрания са действали в тази посока. През изминалите години те направиха необходимото и не пожалиха сили и готовност да подкрепят усилията на България в преговорите с Европейския съюз. Народното събрание беше изключително ефективно в хармонизирането на българското законодателство с правото на Европейския съюз. Това е ярък пример за напредъка, който може да бъде осъществен, когато парламентарно представените сили се обединяват около общи цели. Благодаря на всички народни представители и за плодотворната, открита, когато е необходимо и критична позиция по въпросите на европейската интеграция. Това ни даде възможност да провеждаме конструктивен диалог по преодоляване на възникналите трудности и проблеми. Този успех обаче е само етап от пътя до пълноправно членство. Той ни задължава да продължим все така неуморно да работим до пълното присъединяване на България през 2007 г. Задължава ни да докажем, че страната ни е надежден и предсказуем партньор и ще изпълнява поетите си ангажименти. На второ място, но не и по важност, ни задължава да подготвим българските граждани за пълноправно членство в съюза, както и Вие казахте.Още в самото начало на своя мандат българското правителство предприе конкретни стъпки за приобщаването на българския гражданин към процеса на евроинтеграция. През м. януари 2002 г. беше приета комуникационна стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Основните цели на стратегията са информирането на гражданите и бизнеса, както и за ползите от предстоящото членство на България в Европейския съюз, така и за изискванията и задълженията, които са свързани с него. В Съвета по европейска комуникация наред с представителите на държавните институции участват, както знаете, представители на местните и регионалните власти, неправителствените организации, академични среди, браншовите организации. С приемането на плана за действие по стратегията стартираха и конкретните инициативи, в които активно бяха включени представители на обществеността. За резултатите от реализирането на комуникационната стратегия по-подробно ще ви информират министърът по европейските въпроси и министърът на външните работи. В процеса на преговорите информация за текущото състояние, поетите ангажименти и достигнатите договорености се предоставяше и разпространяваше от министерствата и ведомствата, отговорни за преговорите по съответните глави. Днес, след окончателното приключване на преговорите, смятаме, че необходимостта от информиране на всеки отделен гражданин по въпроси на Европейския съюз е все така голяма. И нашето общество се нуждае именно от една пояснителна кампания, за да бъдем добре подготвени за 2007 г. Правителството си постави за цел да продължи обществената дискусия и с още теми, свързани с европейската интеграция и присъединяването на България към Европейския съюз, така че, този процес да стане изцяло прозрачен и разбираем за нашите съграждани.Бих желал да ви информирам за някои от първите мерки, предприети в тази насока. След като междуправителствената конференция по присъединяването на България на 15 юни т.г. потвърди закриването на последните пет преговорни глави, беше публично предоставена пълната информация за съдържанието на всички български позиции по преговорите. На електронен носител информацията е предоставена на народните представители, на медиите, на всички областни и общински администрации. В отделни ресори тази информация е публикувана и на електронните страници на съответните министерства, като предстои да бъде отпечатана и изпратена на библиотеки, читалища и университети. Занапред усилията ни следва да се фокусират върху анализирането и разясняването на информацията за българските позиции. В тази връзка вече стартира работата по изготвянето на аналитичен преглед на целия преговорен процес, който, както знаете, е извънредно обемист и дълъг текст. Уважаеми дами и господа, предложих на вашето внимание някои от първите мерки на правителството след приключването на преговорите за гарантиране на прозрачност на процеса на евроинтеграция. Както и досега, изключително ще разчитаме и на подкрепата и участието на народните представители. Това ще ни даде възможност да реализираме волята на Народното събрание, изразена в Декларацията от 17 юни 2004 г., България своевременно и компетентно да бъде подготвена за успешното си членство. ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.Господин Цеков, имате възможност да зададете два уточняващи въпроса. Заповядайте.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател! Проблемът е, че тази информация е предоставена на Народното събрание постфактум. Като човек, който уважава институциите и конституционния ред, аз съм убеден, че Вие добре знаете, че в една парламентарна държава най-малкото е недипломатично Народното събрание да научава за това какво прави правителството едновременно с широката общественост, а не предварително. Този проблем до голяма степен се корени и в действащото постановление за организация на подготовката на Република България – Постановление № 33 на Министерския съвет от 2002 г., прието от кабинета. В този подзаконов акт има общо 23 разпоредби, в които дори не е спомената дума за някакъв механизъм за взаимодействие с Народното събрание – нещо, което практиката показа, че е наложително да съществува. Ето защо първият ми уточняващ въпрос е дали предвиждате с оглед практическите проблеми, които възникнаха при взаимодействието между Народното събрание и правителството по темата европейска интеграция, да се въведат промени в Постановление № 33 от 2001 г. на Министерския съвет за координация на подготовката на България към Европейския съюз.Вторият ми уточняващ въпрос е свързан с това, което изтъкнах в началото на моето питане – за централизацията на информацията в ръцете на вицепремиера, който отговаря за евроинтеграцията. Какви мерки ще вземете като министър-председател, за да се прекрати недопустимата практика вицепремиерът, в случая това е Пламен Панайотов, да ограничава комуникацията между ресорните министри и Народното събрание и да не допуска предоставяне на информация в рамките на парламентарния контрол относно политикана на европейска интеграция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господни Цеков. Господин премиер, имате възможност да отговорите на уточняващите въпроси от народния представител Борислав Цеков в рамките на пет минути пленарно време.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин Цеков, както знаете, информацията е нещо, което трябва да върви в двете посоки. Мисля, че вчера вече са били предоставени дискети с немалко уточнения, с около 4-5 хиляди страници, които едва ли някой ще прояви интерес да прочете изцяло. Но мисля, че там може да се намери всякаква информация, която да докаже, че се полагат усилия съобразно с упълномощенията, които имат нашите преговорни лица или екипи. Да се координират усилията не значи да се централизират и още по-малко да се персонифицират. Мисля, че трябва да гледаме на нещата по един обективен начин и преди всичко да се поздравим, че сме постигнали това преди края на ирландското председателство, тъй като от малкия опит, който имам, от само три години, усещам, че с разширения състав от 25 страни и имайки предвид също вътрешнополитическите проблеми, които някои държави или правителства изпитват, фактът, че сме приключили сега, а не по време на холандското или люксембургското председателство е нещо положително, за което аз лично поне дължа да благодаря на нашия екип. Благодаря много! (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.Господин Цеков, имате възможност да изразите отношението си към отговора на министър-председателя. Разполагате с две минути.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър-председателю, въпреки че не получих конкретен отговор на уточняващите въпроси, аз Ви благодаря като цяло за изразената позиция. Аз вярвам, че Вие полагате като министър-председател необходимите усилия в посоката, за която говорим. Но тук проблемът не е за персонификация, а за механизми на взаимодействие, които практиката показа, че скърцат. В този смисъл трябва да се намерят достатъчно добри решения. Когато тук преди около седмица се обсъждаше декларацията на Народното събрание във връзка с приключването на преговорите, аз си позволих да спомена нещо, което се обсъди след това и в Конституционната комисия като свое лично виждане, което е виждане и на много колеги, че както в повечето новоприсъединяващи се държави, така и в нашата страна би трябвало на конституционно ниво изрично да се закрепи механизъм за информиране от страна на правителството, и то предварително, относно позициите и проектите, които се внасят и отстояват на равнище институции на Европейския съюз.
Гласът на България няма да бъде толкова силен като член на Европейския съюз, колкото вярвам на всички ни се иска да бъде, ако този глас не е обединеният глас на българските институции. В Европейския съюз не влиза нито правителството, нито Народното събрание, нито която и да е друга държавна институция поотделно. Влизаме всички ние като нация и държава. И затова колкото по-добри механизми за взаимодействие между институциите за начина, по който България ще прави занапред своята европейска политика, имаме, толкова по-успешна ще бъде тази политика и толкова по-силен ще бъде гласът на България в рамките на Европейския съюз. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПГНВ)
Политически речи и интервюта 
Вашият коментар