РАТИФИКАЦИЯ НА ДОГОВОРА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕС

Реч на Борислав Цеков в пленарните дебати по ратификацията на Договора за членството на България в Европейския съюз – 11 май 2005 г.  

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: От името на Парламентарната група на Новото време има думата Борислав Цеков. Заповядайте, господин Цеков. 

 БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Благодаря, уважаеми господин председателю. Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председателю, Ваше светейшество, уважаеми министри и народни представители, Ваши превъзходителства!

Не са много историческите моменти в живота на една нация и един парламент, които зареждат бъдещето с нови перспективи и нови възможности за развитие. Някога, в зората на следосвобожденска България, с приемането на Търновската конституция Учредителното събрание легитимира завръщането ни в семейството на свободните народи.

След падането на Берлинската стена Конституцията от м. юли 1991 г., гласувана от Седмото Велико Народно събрание, събори завинаги стените на социализма в България и възстанови демократичните права и свободи на гражданите.

Днешният акт на Тридесет и деветото Народно събрание, с който се ратифицира договорът за членство в Европейския съюз, ние, от Новото време наричаме договор за разширяване на хоризонта и възможностите пред всеки български гражданин. И не е вярно, че под този договор стоят подписите на един или друг български държавник или печатът на тази или онази политическа сила, стои подписът и печатът на българския народ. Защото цената за това членство се плаща не от политиците и партиите, а от всички български граждани.Казано е в Книгата на книгите: „Който сее със сълзи, ще жъне с радост“.

С много сълзи България пося това, което с такава радост всички заедно днес жънем. Затова смело можем да кажем, че всеки българин е положил подписа си под договора за членство в Европейския съюз със своите усилия, лишения и разочарования в годините на трудния български преход, белязан от икономически кризи и острастени обществени и политически борби. Преход не толкова и не само от една икономическа и политическа система към друга, колкото мъчителен преход в ценностите, преход от една ценностна система към друга, поставил на сурово изпитание цели поколения български граждани и същевременно отворил широко вратите пред новото поколение, поставящо личната инициатива, отговорност и реформаторският дух като базисна ценност и ориентир пред своето личностно и обществено поведение.

Когато говорим за членство в Европа ние, от Новото време, вярваме, че трябват мостове, по които да минем. А тези мостове са новите правила. Тези мостове са новата икономическа и политическа инфраструктура, която трябва да създадем. Но дори в Европейския съюз ние ще останем отделени от Европа, ако там действат модерните правила, а у нас продължават да действат правилата на връзкарския капитализъм. Ние, нововремци, не искаме повече връзкарският капитализъм в нашата държава да бъде начин на живот. Картината на утрешна успешна България може да бъде рисувана от всички нас. Не може да бъде рисувана обаче от един човек или една партия. Могат да я нарисуват всички българи, а в най-ярки краски може да я нарисува новото поколение на България. Затова Новото време не иска младите хора да бъдат на резервната скамейка, а в първите редици на управлението на политиката, на обществения живот. Но всички българи и особено младите хора, ще видят смисъл от това активно участие в обществения живот само ако има нови правила, които дават възможности, и същевременно правила, които търсят отговорност от всеки.

Днес всички ние като нация се изправяме пред едно важно предизвикателство – да запазим националната си идентичност в бурното море на европейското многообразие, да запазим самобитността на културата си, писмеността си, вярата си. Дали българският трикольор ще се вее гордо в Брюксел ще зависи от това дали ще изградим новата политическа и икономическа инфраструктура на България. Само така ще дадем нови сили на новото поколение, а новото поколение са модерните млади хора, които учат и се образоват, хората в активна възраст, които работят и плащат данъци, средният бизнес, който се развива и инвестира в страната. За Новото време е важно дали ще влезе в Европейския съюз със силно православие или ще позволим на политици и партии да рушат православната ни църква, която е вековен крепител на устоите ни – народностни и национални. За Новото време е важно дали ще намерим сили да създадем модерни подходи за насърчаване на културата ни или ще я оставим да бъде просител на държавната трапеза. За Новото време е важно дали новото поколение ще расте в общество на информационни и високи технологии или ще тъне в архаиката на индустриалната епоха.Казвал съм го и няма да се уморя да го повтарям: днес няма нужда от дребнави и овехтели партийни страсти, а от държавническа мисъл и управленска отговорност, които ще позволят ускорено да наваксаме изоставането в жизнения стандарт на България в сравнение със страните на Европейския съюз, ще позволят да създадем такава социално-икономическа среда и законодателна рамка, които да подготвят българския бизнес за тежката конкурентна среда и конкурентен натиск в общия европейски пазар. И не на последно място, ще позволят българският глас в Брюксел да звучи силно и убедително, а това ще стане само ако този глас е обединеният глас на българските институции, провеждащи една националноотговорна политика.

Българските граждани винаги са били граждани на Европа по дух и култура. Задачата днес е да работим така, че да станем граждани на Европа и по доходи, жизнен стандарт и социални придобивки, да работим, а не да тънем в илюзорно очакване, че някой друг ще направи България по-богата и по-просперираща, да създадем правилата, които осмислят и насърчават активното, дори агресивно участие на новото поколение в обществения живот, за да изградим България такава, каквато я мечтаем.

Новото време, като реформаторска, либерална и патриотична партия, е готово да преодолее всяко изпитание и да плати всяка цена, дори да търпи хулите и ругателствата на фалшиви пророци и прегракнали клакьори само и само, за да стане този реформаторски дух норма на обществено и политическо поведение. Новото поколение трябва да поеме своята отговорност за собственото си бъдеще, а оттам и за бъдещето на нашата страна.

Ние, от Новото време, ще подкрепим единодушно ратификацията на Договора за присъединяване към Европейския съюз, защото нашата кауза е модерна България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ, ДПС и НВ.)

Обратно в „Парламентарни речи“

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s


%d блогъра харесват това: