Да не мислим за България като за Содом

Капка Георгиева, 23 Декември 2002, в. „Монитор”

Когато Господ решил да унищожи Содом, заради греховете на жителите му, праведният Лот го помолил, ако намери 5 праведници, да пожали града. Бог се съгласил, но не успял да запълни бройката и гневът Му помел Содом.

Хубаво е българите да си припомнят тази библейска притча в навечерието на Коледа. Преди пак да започнат да псуват под мустак правителство и президент, царя и генерала, даскала и попа, депутатите и магистратите.

Защото точно преди Рождество Христово се случи нещо истинско, преломно за определянето ни като нация. Намериха са няколко души депутати, които изведоха битката за вярата ни докрай. Парламентът прие закона за вероизповеданията. Той определи ясно и категорично православието, като традиционно вероизповедание у нас. Призна историческата му роля за българската държава, регламентира статута на патриарха и Св. синод, призна БПЦ за юридическо лице. С този закон се сложи край на 10-годишната война на политиците срещу църквата. Една мерзка война, с много жертви. Защото липсата на този закон късаше поредното парче жива плът от историческата роля на България.

Кой помни днес, че след падането ни под турско робство българинът Киприян Цамблак става Патриарх на Киев, а в последствие и Патриарх на цяла Русия? Там се пренася и цялата търновска школа на Патриарх Евтимий. Същият, когото ние днес наричаме простичко „Попа“, сразява със силата на вярата си и с Божията помощ палачите си. Когато турчинът понечил да посече Патриарха български, ръката му се вкаменила. Виждайки силата Христова, завоевателите не посмели да повторят екзекуцията и изпратили Патриарх Евтимий на заточение. „С какво вашият Бог е по-силен от моя“, провикна се от парламентарната трибуна депутатът от ДПС Четин Казак. Ами с гореспоменатия пример. Нека господата Казак, Доган, Местан и пр. да отдават Аллаховото – Аллаху, никой не им пречи, но да имат елементарно чувство за историчност, когато предлагат и ислямът да бъде признат за традиционна религия у нас. Тук е България и, за да я има, за нея са умрели Ботев и Левски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, десетки войводи и стотици хиляди българи. А, за да си припомнят как сме отстоявали вярата си е достатъчно да препрочетат „Балканджи Йово“.

Заради несекващата пропаганда на чуждите медии, настанили се у нас, малко българи днес отчитат какво патриотично дело извършиха депутатите Борислав Цеков, Емил Кошлуков и Миро Севлиевски, като отстояха закона за вероизповеданията.

Но това трябва да е само началото от „реституцията“ на българското историческо минало. Тепърва ще работят историци, археолози и медиатори, за да узнае светът колко цивилизационни постижения тръгват от България. Ако не го направят, след едно поколение младежите ще смятат, че Орфей е негър, както го показват сценаристите от „Холмарк“ във филмите си.

Децата ни няма да узнаят, че още Херодот ясно посочва Херкулес като тракиец, а не като грък. Куп фалшификации и кражби от българската история чакат своето развенчаване. Но за целта е нужно във всеки период да има поне петима ентусиасти, които да извеждат работата докрай.

Реклама