За Закона за вероизповеданията

ИНТЕРВЮ
Депутатът от НДСВ Борислав Цеков:

Лъчезар Тошев да обясни кой съд е арбитърът при избора на папа

Борислав Цеков е роден на 19 януари 1972 г. в София. Има висше юридическо образование. От 1996 г. до 2001 г. работи в Правния отдел на Народното събрание. Президент за България на Световната асоциация на юристите. Президент на Асоциацията на младите юристи в България. Член на групата за натиск „Новото време“ от април 2002 г. Член-учредител на партия НДСВ от 6 април 2002 г. Депутат от Силистра в 39-о НС. Заместник-председател на парламентарната група на „Новото време“. Член на Комисията по правни въпроси и на Комисията по европейска интеграция в 39-о НС.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, който внася Лъчезар Тошев, изглежда като последното издихание на разкола, последният опит да бъде върнато статуквото на разкола?

Едва ли е последното издихание, защото тази групичка, макар и намаляваща, вече почти 15 години непрекъснато работи срещу Българската православна църква. Зад законопроекта на Лъчезар Тошев виждам същите стари физиономии, същите стари амбиции. И покрай някои иначе нелоши предложения Тошев се опитва да прокара текст, засягащ статута на БПЦ, с който иска да ни върне 10 години назад, когато беше предизвикан църковният разкол.

Конституционният съд се произнесе категорично по Закона за вероизповеданията. Не е ли конституционно недопустимо внасянето на законопроект за изменение на същия закон?

Не. Всеки народен представител има право на законодателна иницатива. Няма забрана, след като КС се е произнесъл по конкретни текстове, да бъде претендирано за тяхната промяна. Друг е въпросът доколко тези промени ще стигнат до пленарната зала. Аз съм сигурен, че в това Народно събрание, а и в следващото, законопроектите на Лъчезар Тошев относно БПЦ ще си останат само на идейно равнища.

Ще си останат за негово лично удовлетворение.

Ако трябва да кажа на шега – колкото албанският парламент ще разглежда законопроекти, внесени от Лъчезар Тошев, толкова ще ги разглежда и българският парламент, когато става дума за БПЦ.

Докладът на г-н Контестабиле е написан преди българският Конституционен съд да се произнесе категорично по Закона за вероизповеданията. По този начин резолюцията на ПАСЕ не взима под внимание решението на КС. На какво тогава се основава докладът на г-н Контестабиле? Какъв е смисълът на тази резолюция, след като тя изобщо не се интересува от решението на българския КС – решение, което е най-силният юридически аргумент за съответствие на закона и с българската конституция, и с Европейската конвенция за защита на правата на човека? И трето – направи ли всичко възможно българската страна да запознае ПАСЕ с решението на КС?

Да, това е вярно. Решението на КС не е нито споменато, нито анализирано от ПАСЕ, макар че то няма някакво обвързващо значение за нейното становище. Докладът на г-н Контестабиле се основава на доста едностранчиви мнения. Той обобщава и дава преимущество на становища на хора, които в България са известни като противници на Българската православна църква, като радетели за регистриране на македонско малцинство в България, на помашко малцинство. Основавайки се на тези едностранчиви становища, съответно и самият проект за резолюция, макар че не съдържа нищо негативно за България и за Закона за вероизповеданията, в крайна сметка не е напълно приемлив. Друг е въпросът, че българските институции като цяло не са положили необходимите усилия да разяснят прецизно каква е законодателната рамка, каква е практиката при регистрацията на вероизповеданията у нас, да посочат аналогични примери в западноевропейските държави относно мнозинственото вароизповедание. Но, както винаги българската дипломация не е на висотата, на която трябва да бъде. Дори и делегацията на Народното събрание в ПАСЕ в голяма степен не оползотвори възможностите, които имаше.

Според Лъчезар Тошев съдът трябва да бъде арбитър при избора на патриарх – каза го и пред „Всеки ден“, пише го и в законопроекта. Но съдът такива компетенции няма. Как тогава ще бъде арбитър?

Бих помолил г-н Тошев да ми обясни кой съд е арбитър при избора на римокатолическия папа или при избора на Кентърберийския епископ във Великобритания, или при избора на духовните водачи на лютеранските вероизповедания в скандинавските държави. И когато той посочи кой съд е арбитърът, бихме могли да обсъждаме дали и в България трябва съд да бъде арбитър при избора на Негово Светейшство патриарха на Българската православна църква. Като заедно с това му припомням, че БПЦ като вековна институция е съществувала в годините, през които България не е съществувала като държава, и образно казано, църквата е регистрирала държавата и е крепила националната идентичност през тези години. Това означа, че днес не можем да поставим нейното съществуване или несъществуване, това дали да има или да няма български патриарх, под разпореждането на един държавен орган – съдебен или друг.

Пак Лъчезар Тошев допуска възможността да бъде регистрирана БПЦ-1. Това възможно ли е, допустимо лие и какви биха били последиците?

Това не бива да се случва, ако ние уважаме Българската православна църква като институция и ако осъзнаваме нейното значение за обществения и духовния живот на българина. Иначе, ако се търси възможност за легитимиране на групата около Инокентий, която се е отделила от църквата, най-доброто, което те могат да направят, е да се възползват от правото си по закона и да се регистрират като различно от БПЦ вероизповедание. Те могат да претендират че са православни, да осъществяват религиозната си дейност, както намерят за добре, но не бива да се претендира, че това е конституционно установената, традиционната за България БПЦ.

Резолюцията на ПАСЕ е препоръчителна, там няма императивни изисквания кам Закона за вероизповеданията. Какво следва от това?

Не само, че няма императивни изисквания за промени в закона, но заедно с това трябва да сме наясно, че в ПАСЕ има сблъсък на различни политически тенденции, ако щете дори и на геополитически ориентации. И България трябва много стриктно да защитава своя национален интерес, както го правят други държави. Срещу Гърция, например, е имало много остри резолюции на ПАСЕ по отношение на гръцката православна църква. Не си спомням Гърция да е накърнила своите интереси, за да чуе какво мисли някой депутат от ПАСЕ по този въпрос. А що се отнася до подхода на някои страни, които действат по внушение на г-н Тошев, визирам конкретно известния у нас Дейвид Аткинсън, много бих искал г-н Аткинсън да докаже, че не прилага спрямо България двойни стандарти и да внесе аналогични проекти за резолюция срещу своята държава Великобритания, срещу Дания, срещу скандинавските държави. Ако го направи, аз ще приема, че той искрено вярва в това, което говори.

Чл. 51, т.1 на конституцията на Европейския съюз гласи: „Съюзът зачита и не накърнява статута по националните закони на църквите и на религиозните организации и общности в страните-членки“. Не влиза ли резолюцията на ПАСЕ в противоречие с този текст?

Като логика и философия – да. Макар че Европейската конституция все още не е документ, който обвързва държавите-членки на ЕС, в него се потвърждава една философия, прилагана от всички европейски държави. А именно – да се защитават националните ценности, националните традиции и да се отдава дължимото на мнозинственото вероизповедание във всяка от тези държави. Веднага искам да кажа, че за ЕС няма особено значение какво мисли ПАСЕ, защото това са две различни институции и като правомощия, и като обхват на държавите, които членуват в тях.

В този смисъл не смятате ли, че нашият Закон за вероизповеданията покрива изцяло критериите, заложени в чл. 51, т. 1 на Европейската конституция?

Категорично. И потвърждение на това е, че и в доклада на Европейската комисия за напредъка на България по пътя към членство в ЕС, и в доклада на Държавния департамент на САЩ за състоянието на религиозните права в България няма нито една сериозна критика към българския Закон за вероизповеданията, няма никакви препоръки за конкретни изменения, засягащи статута на БПЦ. Разбира се, в някои от тези документи се преразказва случило се или сигнали, или твърдения на различни организации. Но заключенията, политическите изводи категорично не изискват промени в Закона за вероизповеданията.

Интервю на Велислава Дърева

 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s


%d блогъра харесват това: