Нужна е структурна реформа на политическата система

Борислав Цеков, народен представител

(Публикация във в.“Сега“, 2004 г.) Някога Дизраели беше казал – “В една прогресивна страна промяната е постоянна и неизбежна.” След десетилетие на преход днес България като че ли затъва в тресавището на политическото статукво. Затова, все по настойчиво прозвучават гласовете, търсещи промяна. В последно време дискусията “А сега накъде?” се разраства. Чуват се различни идеи. Оставам с усещането обаче, че се говори или фрагментарно – само за съдебната власт, или само за инструментите (от Велико Народно събрание до нова кръгла маса). Не и за целта. Каква държава искаме? Дали държава, в която гражданите реално могат да участват във вземането на решения и да избират своите депутати според качествата им или държава на “сивите кардинали”. Дали държава, чийто парламент често се превръща в прост регистратор на волята на правителството или държава с авторитетна и силна законодателна власт. Държава с безпомощен президент или с държавен глава с реални правомощия ? Държава на гражданите или държава на политбюрата ?  Ако трябва да отговоря с едно изречение на тези въпроси, то според мен България трябва да бъде държава с ясни механизми за гражданско участие, с достоен парламент и силен президент.Смятам, че има поне пет причини, които правят крайно наложително провеждането на цялостна реформа на политическата система у нас, както на законово, така и на конституционно ниво:1. Огромно разочарование на гражданите от т.нар. “политически елит” и дълбока криза на доверието в традиционните политически партии, които олицетворяват парламентарното управление от VII-то ВНС досега. Разочарование, дължащо се на партийния фундаментализъм, капсулирането на политическата върхушка, клиентелизма, корупцията и колективната безотговорност на разноцветните политбюра.2. Парламентът (без значение заслужено или не) съсредоточи най-много обществен негативизъм и се закотви на дъното на общественото доверие, което ерозира устоите на политическата система. 3. Осъществяването на реформите, необходими за пълноценното ни интегриране в Европейския съюз и НАТО изисква силна и стабилна изпълнителна власт, която не зависи толкова пряко от партийно-политическите борби и конфликти. 4. Сегашния конституционен модел се характеризира с мултиполярност на политическата власт и сложни механизми за осигуряване на баланс между различните конституционни органи. В нашите условия това често пъти води до затъване на българската държавна машина в подвижните пясъци на институционалните противоречия. През изминалите години политическата практика показа, че парламентарният режим у нас не успя да демонстрира безспорните си положителни страни, а затъна в тресавището на партийните борби и конфонтации. Изпълнителната власт, като еманация на парламентарното мнозинство, е под силното въздействие и зависимост от политическите партии, представени в парламента. От друга страна, при наличието на консолидирано партийно мнозинство, се наблюдава тенденция към обезличаване на парламентарната институция и превръщането й в пасивен придатък на изпълнителната власт. 5. Пропорционалната избирателна система дава възможност на разноцветните политбюра да се самовъзпроизвеждат, независимо от собствените си политически и управленски провали. По тази система няма значение дали си участвал в унищожаването на селското стопанство, дали си унижавал Българската Православна Църква или пък благодарение на твоята управленска “компетентност” страната е докарана до хиперинфлация. Щом си в политбюрото – пак ще си в листите ! И резултатът е налице – няма по-могъща партия от мълчаливото мнозинство на негласуващите. Вече 12 години професионалните качества, реалният потенциал или принос за решаването на един или друг обществен проблеми често отстъпват като критерий за кадровите решения пред повелите на вездесъщите партийни пророци, изискващи послушание и чести поклони пред олтарите на тази или онази партийна обител. И така ще бъде докато разни “сиви кардинали” пишат изборни листи нейде из задимените партийни канцеларии и ги спускат на гражданите “за сведение и изпълнение”.  Преодоляването на тези проблеми е възможно с цялостна реформа на политическата система, осъществена на два етапа. През първия, законодателен етап, до края на мандата на сегашното 39-то НС, трябва да бъдат приети:ü Нова избирателна система с мажоритарен елемент. Внесеният от нас Избирателен кодекс предвижда парламентарните избори да се провеждат по т.нар. немска система – 120 депутати се избират мажоритарно, а останалите 120 – с национални партийни листи. За местните избори се предлага преференциална система, при която общинските съветници се избират в четиримандатни избирателни райони и гражданите могат да преподреждат партийните листи според своите предпочитания.ü Промени в Закона за допитване до народа, стимулиращи гражданското участие чрез облекчени процедури за провеждане на подписки, общи събрания на населението, местни референдуми и възможност за произвеждане на национален референдум по гражданска инициатива. ü Закона за етичните стандарти в работата на народните представители, уреждащ, прозрачността в имущественото състояние и доходите на депутатите и предотвратяването на конфликт на интереси. ü Ясни правила за лобизма, гарантиращи управлението от задкулисен корпоративен натиск и изваждащи “на светло” специалните интереси, които търсят въздействие върху властта. ü Усъвършенстване на механизмите за достъп до обществена информация. ü Правила за прозрачност, засилен контрол и отчетност на финансирането на политическите партии. По всички тези въпроси има внесени законопроекти, основно от новата генерация депутати от групата за натиск “Новото време”. Някои от тях, като избирателния и етичния кодекси, са подкрепени и от представители на ОДС и Коалиция “За България”. Тези проекти са основа за дискусия. Всички градивни предложения трябва да бъдат чути и приети. Важното е да се запази духът и посоката – да създадем такива механизми, че не “сивите” кардинали, а гражданите да избират своите политици; не безличните партийни клики, а достойните хора от всички партии да вървят напред и да работят за доброто на България заедно с активното гражданско общество.  Вторият, конституционен етап, налага сериозна дискусия за по-нататъшно усъвършенстване на конституционния модел. Неведнъж съм казвал, че Конституцията от юли 1991 г. е европейска дреха, с която трябва да се гордеем. Това обаче не значи, че ако тя ни отеснее не трябва да я корегираме според новите реалности. Едни бъдещи конституционни промени трябва да бъдат насочени към рационализиране на парламентарния режим и укрепване на правомощията на президента (без залитания към президентски режим!). Такива промени може са извърши единствено Велико Народно събрание, разбира се след изтичането на  мандата на 39-то НС.    Само чрез осъществяване на такъв цялостен пакет от мерки на законодателно и конституционно ниво властта ще се върне реално в ръцете на хората, а оттам ще се възстанови и доверието в политическата система. Това е верния път да променим наистина България, но в интерес на всички български граждани, а не в угода на един тесен и самопровъзгласил се обществен и политически “елит”!

Реклама