2000 г. – Да съсечем политическата система

Реклама

Писмо на Светия Синод до премиера – 8 май 2002 г.

 БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

СВ. СИНОД

№577

08 май 2002г.

1090, СОФИЯ, ул.Оборище 4

 

До

Г-н Симеон Сакскобургготски

Председател на Министерския съвет

Т У К

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,

 

         Св. Синод на Българската православна църква в редовното си заседание на 01 май 2002 година, протокол № 18, реши да се обърне за пореден път към Вас като титуляр на държавната изпълнителна власт и като лидер на управляващата политическа сила в Република България.

         Не можем да не изразим огромното си разочарование от нерешаването на проблемите, свързани с Българската православна църква, които нееднократно сме представяли пред Вас като юридически и политически. Точно поради това те могат да бъдат решени единствено по законодателен път, за което е потребно политическа воля и най-вече лично Вашата воля като безспорен авторитет, имащ своето категорично влияние над политическото мнозинство.

         След последната ни среща в Св. Синод с Вас и с Председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков, на която Ви представихме становището на Св. Синод относно законопроекта за вероизповеданията, внесен от народния представител от НДСВ Борислав Цеков, в Народното събрание бе създадена временна проучвателна комисия по религиозните въпроси, която на заседанието си от 26 април 2002 година взе решение да настоява пред постоянната комисия по правата на човека и вероизповеданията да разгледа на първо четене законопроектите по вероизповеданията.

         За наше дълбоко съжаление точно от Вашето политическо мнозинство на 26 април 2002 година бяха внесени още два законопроекта – от Лютви Местан и Ахмед Юсеин от ДПС и от Кирил Милчев и Рупен Крикорян от НДСВ.

         Тази законодателна инициатива показва, че управляващото мнозинство няма единна позиция относно обществените отношения, отнасящи се до вероизповеданията и най-вече до Българската православна църква.

         Внасянето на втори проект за вероизповеданията от народните представители от НДСВ говори за несъгласуваност или двойнствена политика относно Българската православна църква.

         В отстояване на Православната вяра и Църква няма място за личностни изяви, претенции за монопол над идеята и още по-малко за вътрешнополитическа конкуренция.

         Със съжаление констатираме, че и двата проекта – на Лютви Местан и Ахмед Юсеин, както и на Кирил Милчев и Рупен Крикорян не спомагат за признаване на Българската православна църква със закон. Предполаганата съдебна регистрация е абсолютно неприемлива, тъй като Източното православие е традиционното за Република България и Българската православна църква повече от която и да е друга Институция в обществената система на държавата заслужава да бъде призната единствено и само с нормите на закона.

         Доказателство, че тези въпроси трябваше своевременно да бъдат решени е, че тъй нареченият митрополит Инокентий заведе молба и вече тече съдебно дело във ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД срещу Министерския съвет, който Вие ръководите, като по този начин отново изпълнителната власт и Църквата са хвърлени в съдебни процеси, които се водят от десет години и все повече задълбочават кризата.

         Св. Синод ясно и категорично заявява, че поддържа вече връченото Ви СТАНОВИЩЕ в подкрепа на законопроекта за вероизповеданията, внесен от народния представител от НДСВ Борислав Цеков.

         Отново изразяваме безрезервната си подкрепа по всички принципни въпроси, които сме изложили в СТАНОВИЩЕТО си до Вас и Народното събрание.

         Изразяваме духовната си радост и задоволство, че своя еднозначна подкрепа за законопроекта на Борислав Цеков изрази и новия директор на Дирекция по вероизповеданията при Министерски съвет в становище, което представи в Народното събрание.

         Разчитаме на Вашия авторитет като предано чедо на Българската православна църква и като имаме предвид нееднократно заявяваното от Вас искрено желание да помогнете на Българската православна църква и нейното ръководство – Св. Синод с Председателствуващия го Максим Патриарх Български и Митрополит Софийски, като нейни единствени и канонични представители.

         Призоваваме над Вас Божието благословение и оставаме Ваш в Христа молитствувател,

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

 

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

                                                            

 

 

Становище на Светия Синод от 6 юли 2001 г.

 

 

 

Б Ъ Л Г А Р С  К А  П А Т Р И А Р Ш И Я

СВ. СИНОД

№ 910                                  

6 юли 2001 г.                                  

С О Ф И Я                               

 

 

ДО

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО СИМЕОН ВТОРИ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪВЕТА НА КОАЛИЦИЯ

НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ „СИМЕОН ВТОРИ”

 

ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО,

 

         В Св. Синод постъпи писмо, вх. № 1206 от 5 юли 2001 година, на г-н Борислав Цеков, народен представител от П Г на НДСВ, с което изпраща внесения в ХХХІХ-то НС от него ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА.

         Св. Синод в пълен състав, в заседанието си на 6 юли 2001 година, прот. № 41, със задоволство изслуша представения ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА.

         На всеки добросъвестен гражданин в Република България е известно кога, как и от кого бе създаден разкола в светата ни Родна Православна Църква. Този антиканоничен и противозаконен факт почти десет години продължава да предизвиква смут сред православните християни, а  едва ли не и сред целия ни народ. Той бе създаден целенасочено и се подържа методично от определени среди, с цел да се подриват вековните устои на Българската православна църква кърмителка, пазителка и вдъхновителка на българския народ и нация. Средствата, с които си служат създателите на разкола за постигане целта и техните домогвания са непочтени и неоснователни. Отправят се обвинения срещу духовници, окупирани са църкви, манастири и църковни имоти, разграбва се църковно имущество, упражнява се морален тормоз над каноничното духовенство и т.н. Жалко, че всичко това става със съучастието на държавни и общински институции и особено на Дирекция “ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ” при МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, които незакономерно с конкретни действия и актове толерират зловредния разкол в Българската православна църква, а от там и разбиване устоите на Държавата.

         В тази изключително тревожна и съдбоносна за всички православни българи обстановка, Св. Синод на Българската православна църква високо цени изразената от Вас готовност за осъществяване на духовно възраждане и икономическо развитие в страната ни. В тази връзка се обръщаме  към Вас като ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪВЕТА НА КОАЛИЦИЯ НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ “СИМЕОН ВТОРИ” и към депутатите от ХХХІХ-то Народно събрание с надеждата, че най-сетне ще бъде приет Закон за вероизповеданията. Св. Синод приветства законодателната инициатива на народния представител от П Г на НДСВ г-н Борислав Цеков, който добре е схванал акцента във Вашето заявление за духовността и още в първия ден на новоизбрания парламент внесе законопроект, уреждащ проблемите на вероизповеданията в България. Намираме този законопроект за добра основа на една бъдеща законодателна уредба и искрено се надяваме на скорошно обсъждане и решаване на тези въпроси в интерес на всички български граждани и със зачитане на достойнството и историческата роля на Българската православна църква.

Настоятелно молим относно въпросите, засягащи Българската православна църква, да имаме пряк контакт по време на тяхното разглеждане в парламентарните комисии.

В близко време ще Ви изпратим и писмено СТАНОВИЩЕ на Св. Синод по ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА.

         Призоваваме над Вас Божието благословение и оставаме Ваш в Христа молитствувател,

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

 

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

 

Има ли надежда в 24-те идеи на Надежда

Публикация във в. „Сега“, май 2003 г.

България има нужда от промяна в интерес на всички граждани, а не в угода на самопровъзгласилия се “елит” 

Борислав Цеков, народен представител  

Преди време един американски писател колкото на шега, толкова и насериозно писа: “Има само три неща, с които Америка ще бъде известна и след две хиляди години – Конституцията, джаз музиката и бейзбола”. Ако оцветим тази фраза с български шарки и я отнесем към годините на прехода, без съмнение едно от нещата, които ще се помнят е Конституцията от юли 1991 г. Възхвалявана и отричана, приета в атмосфера на остри политически борби, тази Конституция е европейска дреха, с която трябва да се гордеем.  Ето че, в навечерието на нейната 11-та годишнина именно за сметка на Конституцията СДС се опита да излезе от политическия нокдаун, в който изпадна след две поредни изборни загуби, след корупционни скандали и прокурорски проверки на бивши сини министри. С т.нар. “24 идеи, които ще променят България”, СДС наред с връщането на политическия терен, като че ли търси и индулгенции за собствения си управленски неуспех. Защото освен желание за промяна, в подтекста на тези предложения прозира и една откровена манипулация – за беднотията и разграбената икономика са виновни не партийните клики и досегашните правителства, а сбърканата Конституция. Затова, нека я поправим и България ще цъфне. Едва ли обаче гражданите ще приемат с овации подобен опит за подмяна на обществените проблеми. Ако се вгледаме в синята инициатива ще видим, че наред с някои разумни или дискусионни предложения, като цяло идеите на СДС за конституционни промени са един хаотичен сбор от популизъм, вътрешни противоречия и откровени недоразумения. Какво друго освен популизъм е например идеята за редуциране на депутатския състав? Някой обяснил ли е членоразделно с какво ще се подобри качеството на парламента ако има по-малко депутати? Никой!!! Защото няма да се подобри с нищо! Качеството на парламента зависи от добрата законодателна дейност и от работата на депутатите в избирателните райони, а не от бройката. А това дали депутатите са качествени и отговорни първо пред хората, които са ги избрали, а после пред партийните централи зависи от избирателната система. Ако искаме реална промяна – да реформираме избирателната система, а не да слушаме популистки призиви за ограничаване на парламентаризма. Да не говорим, че ако народните избраници са по-малко, те ще се срещат по-рядко с избирателите, а хората недоволстват най-много от това. Но има и нещо по-дълбоко, което обяснява защо именно десницата, в лицето на СДС, лансира подобно предложение. Преходът завършва, собствеността е преразпределена. Обществото се разделя на все по-бедни и все по-богати. Главно на основата на невиждания грабеж се установи един социален “елит”, който има и своите политически проекции. За да брани своите интереси, този “елит” инстинктивно се стреми към възможно по-малка представителност в управлението, към запазване на властовата територия само за хора от неговите среди и ограничаване на възможностите в управлението да влязат представители на “обикновените хора”, на различните прослойки извън “елита”. Затова е нужен и по-малък брой депутати, за да гледаме все едни и същи физиономии, които за 12 години не само втръснаха на обществото с политическото си безплодие, но и носят пряка отговорност за днешното състояние на страната. Колкото по-малко депутати, толкова по-минимален шанс за хора извън “елита” да влязат в парламента.Жив популизъм е и идеята за премахване на депутатския имунитет. Това е класически институт на конституционното право и съществува във всички съвременни демокрации, за да брани законодателите от спекулативен натиск и да гарантира свободата им да гласуват и да изразяват политическите си убеждения! Ето една картинка, която ще се превърне в реалност ако имунитетът бъде отменен: депутат участва в парламентарна анкетна комисия за разследване на корупция; засегнатите скалъпват обвинение и го дават на прокурор. Злепоставят го, пък докато съдебната власт си върши работата мандатът може и да изтече. От друга страна, падне ли депутатският имунитет, пада и този на кандидат-депутатите и се отваря вратата за злоупотреби в изборите. Всеки кандидат от неудобна партия, а такива обикновено са опозиционните, може да бъде оклеветен, дори и задържан от полицията. Докато се оправдае – изборите са отминали!  Какво друго освен вътрешно противоречие пък има в идеята хем да се конституционализира омбудсмана, хем да се даде право на индивидуална жалба пред Конституционния съд? Създават се два паралелни защитни механизма. Нека имаме предвид, че за да се осъществи идеята всеки гражданин да сезира Конституционния съд е необходима мащабна организационна реформа на тази институция, за да поеме огромния брой жалби. А това означава голям бюджет и с пъти увеличена администрация. Да не забравяме, че в Германия освен федерален има и провинциални конституционни съдилища, които са своеобразно “сито” и до Федералния конституционен съд достигат само незначителен брой жалби. Какво друго освен откровено недоразумение пък е идеята избирателните райони да се фиксират в Конституцията? При активните миграционни процеси трябва ли всеки път да задвижваме тежката процедура за изменения в Основния закон за да променим границите на даден район с променена численост на избирателите? Разбира се, СДС предлага и някои идеи, които имат своите основания, но са твърде дискусионни – за ограничаване на правомощията на президента и за извеждане на прокуратурата от системата на съдебната власт. В нашата Конституция е заложена идеята за президента като носител на т.нар. “неутрална власт”, за арбитражните функции на държавния глава в политическия процес и междуинституционалните отношения. Вярно е, че голямата отговорност на президента, базирана на силната политическа легитимация в резултат от прекия вот, не съответства напълно на възможностите, които той има да въздейства върху управлението и обществените процеси. Това положение – пряко избран президент с тясно поле за действие – поставя институцията в прекалено висока зависимост от личностния капацитет, влияние и обществен авторитет на държавния глава. Но все пак, не смятам, че на този етап съществува обществена необходимост от орязване на президентските правомощия или пък от премахване на вицепрезидента от системата на конституционните органи.Що се отнася до прокуратурата, категорично неприемлива е идеята прокурорските органи за преминат под някаква форма към изпълнителната власт. За съжаление, нашата страна все още не разполага с десетилетно утвърдени демократични механизми и практики, нито пък гражданското общество разполага с достатъчен потенциал и инструментариум за въздействие и контрол върху държавната власт, за да смятаме, че като част от изпълнителната власт прокуратурата ще бъде застрахована от политическо влияние. Огромна е опасността тя да бъде подложена на натиск за разчистване на политически сметки и да се превърне в заложник на политическите конфликти.И така, като изчистим дискусията от популизъм и неприемливи идеи, остава въпросът как да реформираме политическата ни система. Без съмнение, такава необходимост реално съществува – между гражданите и управлението има пропаст и тя се дължи на партийния фундаментализъм, капсулирането на политическата върхушка, клиентелизма, непотизма, корупцията. Тази пропаст може да се преодолее само с по-голяма представителност на всички нива, с по-висока отговорност и зависимост на управляващите от управляваните, с по-широка прозрачност и отчетност на държавните институции пред обществото.Такава реформа може да се осъществи с някои промени на конституционно и най-вече на законово равнище.На първо място са неизбежните промени в Конституцията, които бъдещото ни присъединяването към ЕС императивно налага: –          делегиране на национален суверенитет към органите на ЕС;–          уредба на европейското гражданство, включващо и правото на участие в изборите за Европейски парламент и в изборите за общински власти в друга държава-членка, където гражданинът пребивава;–          правото на чужденци да придобиват собственост върху земя.                                                                       Същевременно, добре е да се обсъди дали балансът и ефективността на различните власти няма да се подобри чрез:–          увеличаване на мнозинството, с което се преодолява президентското вето върху приет от НС закон. Така президентът ще получи реален инструмент за въздействие върху парламента и ще внесе нов стимул за консенсусност в отношенията между властите;–          пряко избиране на областните управители;–          определяне на размерите на местните данъци и такси от общинските съвети;–          свеждане на имунитета на магистратите до функционален, т.е. да обхваща само действия и актове, извършени при или по повод служебните им задължения. Това би било оправдано, защото за разлика от депутатите, съдебните магистрати не носят демократичната легитимност на прекия вот и не могат да бъдат санкционирани от гражданите;–          връщане на двуинстанционното производство за някои по-малозначителни граждански и наказателни дела. Но най-мощният инструмент за промяна на политическата система не е в Конституцията, а в избирателната система! Сега гражданите фактически са лишени от право на избор извън партийно спуснатите кандидатури. Нагледали сме се, как предпочитанията на хората често отстъпват пред повелите на партийните пророци, изискващи послушание и чести поклони пред олтарите на партийната обител. Ето защо, трябва да приемем нов избирателен закон, който предвижда пропорционална система с “гъвкави” кандидатски листи, даващи възможност на избирателя да постави напред по-достойния кандидат. Тогава депутатите ще бъдат зависими от избирателите, а не от началниците в София. Подобна система е действала у нас в периода 1911-1912 г. Тя е по-добра от мажоритарната, при която се “губят” твърде много гласове. Трябва да се промени и Закона за допитване до народа, за да се стимулира гражданското участие в решаването на местни и общонационални проблеми. Ясните правила за лобизма пък ще гарантират управлението от задкулисен корпоративен натиск и ще извадят “на светло” специалните интереси, които търсят въздействие върху властта. Трябва да се усъвършенстват механизмите за достъп до обществена информация.Само по този начин властта ще се върне реално в ръцете на хората, а оттам ще се възстанови и доверието в политическата система. Това е верния път да променим наистина България, но в интерес на всички български граждани, а не в угода на един тесен и самопровъзгласил се обществен и политически “елит”!  

Нужна е структурна реформа на политическата система

Борислав Цеков, народен представител

(Публикация във в.“Сега“, 2004 г.) Някога Дизраели беше казал – “В една прогресивна страна промяната е постоянна и неизбежна.” След десетилетие на преход днес България като че ли затъва в тресавището на политическото статукво. Затова, все по настойчиво прозвучават гласовете, търсещи промяна. В последно време дискусията “А сега накъде?” се разраства. Чуват се различни идеи. Оставам с усещането обаче, че се говори или фрагментарно – само за съдебната власт, или само за инструментите (от Велико Народно събрание до нова кръгла маса). Не и за целта. Каква държава искаме? Дали държава, в която гражданите реално могат да участват във вземането на решения и да избират своите депутати според качествата им или държава на “сивите кардинали”. Дали държава, чийто парламент често се превръща в прост регистратор на волята на правителството или държава с авторитетна и силна законодателна власт. Държава с безпомощен президент или с държавен глава с реални правомощия ? Държава на гражданите или държава на политбюрата ?  Ако трябва да отговоря с едно изречение на тези въпроси, то според мен България трябва да бъде държава с ясни механизми за гражданско участие, с достоен парламент и силен президент.Смятам, че има поне пет причини, които правят крайно наложително провеждането на цялостна реформа на политическата система у нас, както на законово, така и на конституционно ниво:1. Огромно разочарование на гражданите от т.нар. “политически елит” и дълбока криза на доверието в традиционните политически партии, които олицетворяват парламентарното управление от VII-то ВНС досега. Разочарование, дължащо се на партийния фундаментализъм, капсулирането на политическата върхушка, клиентелизма, корупцията и колективната безотговорност на разноцветните политбюра.2. Парламентът (без значение заслужено или не) съсредоточи най-много обществен негативизъм и се закотви на дъното на общественото доверие, което ерозира устоите на политическата система. 3. Осъществяването на реформите, необходими за пълноценното ни интегриране в Европейския съюз и НАТО изисква силна и стабилна изпълнителна власт, която не зависи толкова пряко от партийно-политическите борби и конфликти. 4. Сегашния конституционен модел се характеризира с мултиполярност на политическата власт и сложни механизми за осигуряване на баланс между различните конституционни органи. В нашите условия това често пъти води до затъване на българската държавна машина в подвижните пясъци на институционалните противоречия. През изминалите години политическата практика показа, че парламентарният режим у нас не успя да демонстрира безспорните си положителни страни, а затъна в тресавището на партийните борби и конфонтации. Изпълнителната власт, като еманация на парламентарното мнозинство, е под силното въздействие и зависимост от политическите партии, представени в парламента. От друга страна, при наличието на консолидирано партийно мнозинство, се наблюдава тенденция към обезличаване на парламентарната институция и превръщането й в пасивен придатък на изпълнителната власт. 5. Пропорционалната избирателна система дава възможност на разноцветните политбюра да се самовъзпроизвеждат, независимо от собствените си политически и управленски провали. По тази система няма значение дали си участвал в унищожаването на селското стопанство, дали си унижавал Българската Православна Църква или пък благодарение на твоята управленска “компетентност” страната е докарана до хиперинфлация. Щом си в политбюрото – пак ще си в листите ! И резултатът е налице – няма по-могъща партия от мълчаливото мнозинство на негласуващите. Вече 12 години професионалните качества, реалният потенциал или принос за решаването на един или друг обществен проблеми често отстъпват като критерий за кадровите решения пред повелите на вездесъщите партийни пророци, изискващи послушание и чести поклони пред олтарите на тази или онази партийна обител. И така ще бъде докато разни “сиви кардинали” пишат изборни листи нейде из задимените партийни канцеларии и ги спускат на гражданите “за сведение и изпълнение”.  Преодоляването на тези проблеми е възможно с цялостна реформа на политическата система, осъществена на два етапа. През първия, законодателен етап, до края на мандата на сегашното 39-то НС, трябва да бъдат приети:ü Нова избирателна система с мажоритарен елемент. Внесеният от нас Избирателен кодекс предвижда парламентарните избори да се провеждат по т.нар. немска система – 120 депутати се избират мажоритарно, а останалите 120 – с национални партийни листи. За местните избори се предлага преференциална система, при която общинските съветници се избират в четиримандатни избирателни райони и гражданите могат да преподреждат партийните листи според своите предпочитания.ü Промени в Закона за допитване до народа, стимулиращи гражданското участие чрез облекчени процедури за провеждане на подписки, общи събрания на населението, местни референдуми и възможност за произвеждане на национален референдум по гражданска инициатива. ü Закона за етичните стандарти в работата на народните представители, уреждащ, прозрачността в имущественото състояние и доходите на депутатите и предотвратяването на конфликт на интереси. ü Ясни правила за лобизма, гарантиращи управлението от задкулисен корпоративен натиск и изваждащи “на светло” специалните интереси, които търсят въздействие върху властта. ü Усъвършенстване на механизмите за достъп до обществена информация. ü Правила за прозрачност, засилен контрол и отчетност на финансирането на политическите партии. По всички тези въпроси има внесени законопроекти, основно от новата генерация депутати от групата за натиск “Новото време”. Някои от тях, като избирателния и етичния кодекси, са подкрепени и от представители на ОДС и Коалиция “За България”. Тези проекти са основа за дискусия. Всички градивни предложения трябва да бъдат чути и приети. Важното е да се запази духът и посоката – да създадем такива механизми, че не “сивите” кардинали, а гражданите да избират своите политици; не безличните партийни клики, а достойните хора от всички партии да вървят напред и да работят за доброто на България заедно с активното гражданско общество.  Вторият, конституционен етап, налага сериозна дискусия за по-нататъшно усъвършенстване на конституционния модел. Неведнъж съм казвал, че Конституцията от юли 1991 г. е европейска дреха, с която трябва да се гордеем. Това обаче не значи, че ако тя ни отеснее не трябва да я корегираме според новите реалности. Едни бъдещи конституционни промени трябва да бъдат насочени към рационализиране на парламентарния режим и укрепване на правомощията на президента (без залитания към президентски режим!). Такива промени може са извърши единствено Велико Народно събрание, разбира се след изтичането на  мандата на 39-то НС.    Само чрез осъществяване на такъв цялостен пакет от мерки на законодателно и конституционно ниво властта ще се върне реално в ръцете на хората, а оттам ще се възстанови и доверието в политическата система. Това е верния път да променим наистина България, но в интерес на всички български граждани, а не в угода на един тесен и самопровъзгласил се обществен и политически “елит”!

Ако някой има сигнал за корупция срещу МВР, няма да отиде точно в МВР

20 май 2003 г., в. Сега: 

Борислав Цеков е 31-годишен, софиянец, юрист, депутат от НДСВ. Той е сред организаторите на клуб „Новото време“. След завръщането в неделя от Лондон Цеков заедно с Емил Кошлуков обявиха, че създават център за граждански сигнали за корупция в държавата и призоваха Иван Тодоров-Доктора да проговори.

– Господин Цеков,  изглежда, че създаването на център за граждански сигнали за корупция в МВР е ответен удар на нововремци в компроматния скандал.

– В никакъв случай. Това е инициатива, целяща да стане част от общия антикорупционен концерт. Държавата трябва да контролира всички свои усилия. МВР не е способно само и единствено да извърши тази дейност. Не само другите държавни институции, но и гражданското общество трябва да бъде инструмент в тази тежка битка с мафията. Граждани и институции трябва да си подадат ръце в борбата срещу Октопода и именно парламентарната комисия по въпросите на гражданското общество може да бъде мост между хората и институциите. Ако някой смята, че това е безполезна инициатива, той смята, че въобще всички инициативи на неправителствения сектор са безполезни. А няма спор, че този сектор през последните години направи много в антикорупционната сфера.
 

 – Вие искате просто да помогнете на МВР и на изпълнителната власт, така ли?

– Безспорно тази инициатива ще бъде още един канал за информация, която ще бъде предавана по надлежния ред, така че да се решава от компетентните органи, когато има основания за това.
 

– Но вече обявихте, че в центъра ще събирате сигнали и за връзки на представители на МВР с престъпния свят.

 

– Нормално, МВР е държавна институция и не е застраховано от корупцията. Няма такава държавна институция. В този смисъл едва ли граждани, които имат сигнали за корупция в МВР, биха се обърнали именно към МВР. Нормално е да го направят другаде – има комисия към Министерския съвет, има комисия по вътрешна сигурност, има комисия „Антикорупция“ в парламента. Това ще бъде гражданският форум, където при гарантирана анонимност гражданите ще могат да дават своите сигнали, а оттам нататък те да намерят своя път към компетентните държавни органи.
 

– Едно време и Иван Костов беше направил пощенска кутия за корупционни сигнали и от това нищо не произтече.

 

– Защото в голяма степен това бяха акции в рамките на изпълнителната власт. Нашата идея е да се активизира гражданското общество. Ние не измисляме топлата вода. Навсякъде в страните от ЕС, в САЩ има граждански структури, които канализират усилията на обществото в помощ на държавните институции при борбата им със злоупотребите, корупцията и връзките с мафията.
 

– Споделяте ли мнението на Милен Велчев, че мафията не може да съществува без помощ от МВР?

 

– По дефиниция мафия означава проникване на престъпни структури в органите на държавната власт. МВР не е застраховано и ако някой твърди, че то е изцяло в бяло, а всички останали са корумпирани, просто не е в час.
 

– Имате ли конкретни сигнали или подозрения, че по етажите на МВР сега има корупция?

 

– Смятам, че корупция има в цялата държава – и в общините, и в различните държавни органи. Най-вече в рамките на изпълнителната власт, тъй като там са реалните властови инструменти, там се разпределят блага, лицензи и т. н. Подемайки тази инициатива, очакваме сигнали за всички държавни ведомства. Едва когато ги преценим, ще дадем публично съответните статистически данни и характеристики на получените сигнали.
 

– Кой ще контролира тази информация?

 

– Гражданският център. Предстои да се изгради като 24-часова гореща линия, на която гражданите ще могат да депозират своите сигнали. Възможно е, след като комисията по въпросите на гражданското общество обсъди този въпрос, да бъдат поканени и представители на неправителствени организации от типа на „Коалиция 2000“ в работата на центъра.
 

– Центърът е възможност да се спекулира, като се подхвърлят анонимни обвинения за връзки на властта с мафията.

 

– Не съм чул някой да е обвинил правителствената комисия за корупцията в подобно нещо. Не за друго, а защото става дума за отговорни управленски и политически действия.
В този смисъл такава парламентарна инициатива, свързана с гражданското общество, в никакъв случай не може да бъде по-нецелесъобразна от една инициатива на правителствено ниво. Напротив, ако говорим за корупция в изпълнителната власт, нормално е да има такъв тип наблюдение не само по линия на парламентарния контрол, но и всякакви други форми, доказани в западната практика. Все пак, когато някой се жалва за корупция, той не го прави пред този, когото обвинява в корупция.
 

– Това означава ли, че комисията за борба с корупцията в парламента бездейства?

 

– Комисията „Антикорупция“ има законотворчески функции, докато тази инициатива е свързана само със събирането, обработката и предаването по надлежния ред на сигнали за злоупотреби и корупция в държавната власт.
 

– Вие тръгвате да борите мафията, но нали именно представители на „Новото време“ бяха обвинени във връзки с престъпници след онази снимка на яхта в Монако?

 

– Няма противоречие, тъй като ставаше дума за клеветническа акция. Цялото общество вече знае, че това е компромат. Напротив, и този случай за пореден път ни даде да разберем колко тежък е проблемът с корупцията, с обвързаностите, които може да има на различни нива между престъпния свят и държавната власт, и ни мотивира да заявим тази инициатива.
 

– Защо идеята се роди след посещението ви с Емил Кошлуков в Лондон? Какво се случи там? Видяхте се със Спас Русев – вече известен като лондонската връзка на нововремци?

 

– Не за да бъде загадъчно, а просто заради неофициалния характер на тези срещи не бих могъл да ги конкретизирам. Ще кажа само, че срещите, които аз и колегата Кошлуков сме имали заедно и поотделно, имат политически характер и са свързани включително и с представители на чуждестранни институции, имащи не само информация, но и отношение към процесите в страната.
 

– Говорите за официални държавни структури и политически кръгове в Лондон?

 

– Повече не бих могъл да уточнявам. Всеки може сам да направи изводите си. Това е едно неофициално политическо посещение. Оттам нататък онова, което има като резултат, ние ще го превърнем в политически и управленски действия.
 

– Това означава ли, че търсите политическа подкрепа и ще водите самостоятелна политика в рамките на НДСВ?

 

– В никакъв случай. Нашите усилия са част от политиката на НДСВ. Фактът, че имаме политически международни контакти, преди още въобще да е съществувало НДСВ, може да бъде само от полза на нашата политическа сила. „Новото време“ е онази част от НДСВ, която се надява партията да се превърне в устойчива, успешна политическа сила, която да завърши по добър начин управленския си мандат и да участва успешно в следващите редовни парламентарни избори.
 

– Какво целите с призива към Иван Тодоров-Доктора да ви се обади, за да даде информация, която ще му спаси

живота? Сякаш пишете криминале.

 

– Не е нужно това лице Иван Тодоров-Доктора да се обажда точно на „Новото време“. Може да потърси контакти с председателя на парламента, с парламентарните групи, с парламентарната комисия по вътрешна сигурност, с опозицията, с когото желае. Но смятаме, че е от изключително значение той да сподели информацията, която има. Ние знаем каква е тя, включително за компромата срещу двамата министри и народния представител Севлиевски, и смятаме, че по този начин на бял свят ще излезе истината. Изключително важно е, за да се попълни цялостната картина около създаването на тази компроматна акция, както и за разобличаването на основните действащи лица в нея.

– Вие нямате връзка с Доктора?

– Не само че нямаме такава връзка, но не е и редно такъв тип информация да се предава по неофициален път. Това трябва да стане в рамките на една парламентарна комисия например. Това е начинът всичко да бъде съвсем коректно и обективно.
 

– Защо смятате, че този човек не е дал цялата информация, която има, на МВР, което води разследване?

– Ще видим резултатите от разследването. Смятам, че нашият призив е достатъчно ясен като послание.
 

– Щом го призовавате да говори, значи според вас той не е отговорен за организирането на яхтения скандал?

– Това вече са подробности, които не мога да коментирам.
 

– Има ли връзка информацията, която очаквате Тодоров да изнесе с прословутото му куфарче, за което вие казахте, че е иззето от НСБОП и съдържанието му не е описано в следствието?

– Това ще се изясни. По този въпрос и по ред други въпроси, свързани с компроматната акция, с изтичането на информация от МВР, доколкото ми е известно, има проверка на Военна прокуратура.
 

– Какво очаквате да се случи, когато се разнищи скандалът?

– Първо, очаквам виновниците да си понесат заслуженото. Второ, с разобличаването на този компроматен сценарий вярвам, че ще се сложи за дълго край на тези акции в стил Държавна сигурност, които тровят обществото ни в последните 13 години.
За първи път такава компроматна история заедно с нейните сценаристи, движещи лица и подизпълнители би трябвало да бъде разобличена. Винаги досега всичко е потулвано, остава само неприятното усещане в обществото, че се случва нещо нередно. Този път истината трябва да излезе на бял свят.
 

– Имате ли нов отговор на въпроса защо беше разкрита онази снимка?

– На първо място се цели омаскаряване и мисля, че последните действия на министър Велчев, които отдавна са подкрепяни от Мирослав Севлиевски, вече дават на широката общественост обяснението защо те са атакувани. Тук става дума за огромни интереси, свързани с търговията с акцизни стоки, фалшиви бандероли. Министърът на финансите обяви, че от догодина ще се подменят бандеролите. Серията от мерки, свързани със затягането на митническия контрол, закриването на безмитните магазини. Това са все действия, които определено засягат дадени интереси.
 

– Има ли битка между Министерството на финансите и МВР?

– Вярвам, че няма. Всички институции – и МВР, и финансовото министерство, и Народно събрание и останалите министерства, които имат пряко отношение към борбата с престъпността и контрабандата, би трябвало да координират много тясно усилията си. Заявявам, че няма и не е необходима конфронтация между отделните властови звена, най-малкото пък с ръководството на МВР. Напротив, всички трябва да сме коалиция в борбата срещу мафията.

НДСВ има достатъчно ясна позиция за президентските избори

НДСВ има достатъчно ясно решение за президентските избори с Борислав Цеков, депутат от НДСВ, разговаря Георги Коритаров Mediapool, 23 Октомври 2001   

Г-н Цеков, по какъв начин НДСВ конкретно изрази подкрепата си към Петър Стоянов? 

Най-вече чрез участие на активисти на НДСВ, които работиха по време на предизборната кампания за парламентарните избори. Така например се работи в избирателния район от който аз съм избран – Силистра.

Имате ли впечатления, дали представители на НДСВ са включени в повечето инициативни комитета за подкрепа на Петър Стоянов?

В централния щаб участва г-н Веселин Близнаков. Доколкото имам информация от различните региони, в по-голямата част от страната вече са включени представители на НДСВ. 

По какъв конкретен начин вие убеждавате вашите симпатизанти да подкрепят Петър Стоянов? 

Основният мотив, който им предлагаме е свързан с това, че Стоянов имаше един успешен мандат. Този мандат беше свързан с формулиране по един категоричен начин на външнополитическите приоритети на България. И чрез този ход НДСВ да демонстрира един по-консенсусен стил в нашия политически живот. 

Какви въпроси ви задават вашите симпатизанти, когато ги убеждавате да бъде подкрепен Петър Стоянов? 

В най-откровен вариант бих посочил въпроса за това, не е ли следвало НДСВ да посочи самостоятелна кандидатура, но аргументите, които бяха изтъкнати от нашия лидер Симеон Сакскобургготски и в последствие от повечето ръководни представители на движението, отговарят в достатъчна степен на въпросите на нашите симпатизанти. 

Какви аргументи изтъкна Симеон Сакскобургготски пред парламентарната ви група? 

Те са достатъчно известни, бяха коментирани. Ще посоча необходимостта от по-висока степен на съгласие и участие на всички политически сили в тежките реформи, които се осъществяват и необходимостта да се даде ясен знак за приемствеността във външната политика.Такъв знак без съмнение е и личността на Петър Стоянов. 

Какви аргументи се изтъкват, за това, че НДСВ не издигна свой кандидат? 

НДСВ достатъчно задълбочено обсъди възможностите за участие в тези избори и намираме, че кандидатурата на Петър Стоянов е най-доброто не само от гледна точка на тясно политическите интереси на НДСВ, колкото в общонационален план.Вие споменахте, че е необходима по-висока формула на подкрепа на политиката по отношение на тежките реформи, означава ли това, че в по-дългосрочен план разчитате и на подкрепа за правителството на НДСВ?Всяка подкрепа за верните реформи и за продължаване на външнополитическия курс на България е добре дошла. Аз разбирам въпроса ви, че имате предвид т. нар. парламентарни аритметики, когато се търси една или друга парламентарна подкрепа за даден въпрос. Сегашното парламентарно мнозинство е достатъчно стабилно и солидно, но бихме се радвали, ако по онези ключови въпроси, които се отнасят до националните интерес, и мнозинството се разширява и получаваме подкрепа и от опозиционните политически сили. 

Доколко подкрепата ви за Петър Стоянов за президент би се оказала фактор за разширяване на парламентарното мнозинство? 

Не бих се наел да коментирам този въпрос. Не виждам индикации на добра воля за консенсусно поведение от страна на СДС, например. 

Това означава ли, че вие бихте преразгледали отношението си към Петър Стоянов, ако СДС продължи активното си опозиционно поведение в парламента? 

Не, тези неща нямат пряка връзка. В тези избори Петър Стоянов участва като независим кандидат и подкрепата на НДСВ за неговата кандидатура не може да се обвързва с една или друга позиция на СДС. 

А смятате ли, че по принцип преизбирането на Петър Стоянов би повлияло върху процесите в СДС ? 

Напълно е възможно. Допускам това. 

В каква принципна посока би повлияло? 

Вярвам, в посока на насърчаване на онези среди в СДС, които отричат интригите и не са свързани с негативите от предишното управление. Пак казвам – това е вътрешнопартиен въпрос и не е коректно да се коментира отстрани. 

Какво място има кандидатурата на Богомил Бонев в тези избори? Той беше един от политиците, които активно подкрепиха НДСВ още преди официалната му поява, а вие давате подкрепата си за Петър Стоянов? 

Това е нашата официална позиция и фактическата подкрепа, която ще окажем в тези избори, е за президента Стоянов. Що се отнася за кандидатурата на Богомил Бонев, аз я уважавам, но в този случай ние имаме ясно решение. 

При хипотеза, че при втори тур ще има съперничество между Петър Стоянов и Богомил Бонев възможни ли са изненади? 

Не допускам подобни изненади, тъй като подобна смяна на позициите при положение, че подкрепеният от нас кандидат ще има водеща позиция, би било крайно нелогично. 

Тоест, вие няма да промените позиция преди двата тура? 

Не виждам логика в такава промяна. 

Контролирате ли вашите симпатизанти, възможно ли е те да се ориентират към промяна на евентуалния опонент на Петър Стоянов при втори тур? 

Не бих могъл да изключвам. Нито един дисциплинарен корпус не е строго дисциплиниран. Възможно е някои от нашите избиратели да подкрепят друга кандидатура.

НДСВ депутати искат смяната на Чешмеджиев, ДПС го защитава

НДСВ депутати предлагат смяната на Чешмеджиев, ДПС ще го защитава

Mediapool, 25 Февруари 2003  Депутати от НДСВ, сред които Явор Милушев и Борислав Цеков, поискаха днешното съвместно заседание на парламентарните групи на управляващите да разгледа кризата в БТА. В предложението им фигурираше и смяната на генералния директор на медията Стоян Чешмеджиев, за чиято оставка от няколко дни журналистите в агенцията протестират.Парламентарните групи на НДСВ и на ДПС обаче отложиха разглеждането на проблема с БТА, заради уредената утрешна среща между ръководствата на управляващите, представители на протестиращите журналисти и на ръководството на БТА.След съвместното заседание на царистите и хората на Доган Явор Милушев намекна, че предстоящата среща било направена нарочно и обясни, че ако хората от БТА приемат дори и едно от условията, депутатите от НДСВ не биха могли вече нищо да направят за тях. Групата около Емил Кошлуков ще поиска точен отчет от представителите на двете ръководства какво са се договорили с БТА. Тогава Кошлуков, Цеков и Милушев ще решат какво ще правят оттук нататък. Те не изключиха възможността да внесат направо в пленарна зала предложение за смяната на Чешмеджиев, като изчисляваха, че им трябват само 20 гласа на НДСВ-депутати, за да могат заедно със СДС, БСП и независимите да го сменят. Междувременно отново в средите на НДСВ изплува името на Максим Минчев като алтернативна кандидатура на Чешмеджиев. Минчев беше предложен от Станимир Илчев за поста шеф на БТА още когато мнозинство осъждаше кой да наследи Панайот Денев. В крайна сметка обаче, под натиска на ДПС, победи кандидатурата на Чешмеджиев. В знак на несъгласие, Илчев напусна медийната комисия.Преди заседанието днес, Кошлуков повдигна и темата за написването на закон за БТА. „Искаме да напишем нов закон, искаме БТА да стъпи на ясни правила. Очевидно този човек не се справя, този Чешмеджиев“, добави депутатът. Той допълни, че настоящият статут на БТА е от 1994 г. и вече отдавна е назряло времето за нов закон.Половин час преди да започне съвместното заседание на управляващите депутати, журналисти от БТА се събраха на мълчалив протест пред сградата на парламента. От средата на миналата седмица, всеки работен ден по обед репортерите и редакторите в информационната агенция излизат за няколко минути пред сградата, за да декларират протеста си срещу начинът на управление на Чешмеджиев и желанието си той да бъде сменен. Вчерашният опит на генералния директор да намали напрежението, като включи синдикални лидери в нов управляващ орган, се оказа безуспешен, тъй като синдикатите в агенцията отказаха да легитимират новата структура на Чешмеджиев. Протестите не спряха и след като Чешмеджиев раздаде премии на целия колектив послучай 105-годишнината на агенцията.„Направих справка за парите, дадени на някои интересни служители на БТА, например някои медийни съветници. Също така видях горе долу как се развиват съкращенията, уволненията и назначенията. Не е като да е мръднал много съставът. Забелязвам и сериозни разминавания между декларираното от Чешмеджиев и направеното от него“, заяви също преди началото на заседанието на НДСВ и ДПС Кошлуков. Той добави, че има съмнения в неговите умения да ръководи агенцията. Очевидно на това място той не може да овладее агенцията, смята парламентаристът. Преди заседанието на двете парламентарни групи, зам.председателят на ПГ на НДСВ Весела Драганова и зам.председателят на ПГ на ДПС Лютви Местан съобщиха на протестиращите журналисти от БТА, че утре от 11 ч. ще се срещнат с представители на работещите и на ръководството на агенцията, за да ги изслушат и да обсъдят възможности за разрешаване на кризата. С протестиращите се опита да разговаря шефката на медийната комисия Милена Милотинова, при тях дойдоха и НДСВ депутатите Явор Милушев, Мирослав Севлиевски и Кирил Милчев.„Ако за всеки протест сменяме директор на агенции, дирекции, министри… Според мен все пак трябва да имаме някаква мяра“, изрази позицията си в защита на Чешмеджшиев лидерът на ДПС Ахмед Доган, като показа нежеланието на движението изобщо да се обсъжда този въпрос. След като кандидатурата на сегашния шеф на БТА бе предложена и наложена от ДПС, депутатите на Доган в момента са най-ревностните защитници на Чешмеджиев.Доган определи като ирационални исканията на протестиращите в БТА. „Кой кого харесва, кой на кого се доверява – това са вече ирационални причини“, заяви лидерът на ДПС. Протестиращите журналисти в БТА днес връчиха и декларация в кабинета на председателя на парламента Огнян Герджиков. Документът е адресиран и до лидерите на парламентарните групи, както и до всички депутати. В декларацията се настоява за оставката на генералния директор на БТА и неговия управленски екип и се посочва, че за петте месеца управление на агенцията той е доказал, че не е в състояние компетентно и професионално да я ръководи. Обезпокоени сме, че броят на абонатите на БТА намалява и това може да доведе до свиване на дейността и невъзможност агенцията да се самоиздържа финансово, пише в документа. Протестът ще продължи, докато се вземе решение, което да позволи на БТА да се развива под управлението на компетентно ръководство, се заявява в декларацията.Документът е подписан от лидерите на синдикалните организации в БТА, както и от заместник-генералния директор по икономическите въпроси на агенцията Мария Маркова и от директора на „Илюстровани издания“ Милко Стоименов. 

Срещу нас е мафията

Борислав Цеков: Срещу нас е мафията 

Интервю на Вера Александрова 

В.Новинар, 20.05.2003 г. 

„След като компроматната акция се провали с гръм и трясък и обществото осъзна, че тя е клеветническа акция, сега се минава към втори етап – опит за сплашване. Само че авторите на тези действия очевидно не знаят с кого се занимават.“

– Г-н Цеков, обади ли ви си Доктора, както призова в неделя Емил Кошлуков? – Не е нужно Доктора да се обажда на „Новото време“ или на някой отделен депутат. Той може да се обади на председателя на парламента, на управляващите, на опозицията, на комисията по вътрешна сигурност, на който намери за добре. Но смятаме, че е от изключително значение той да осъществи официален контакт с представители на парламента с оглед разплитането на някои от събитията през последните седмици.

– А защо сте убедени, че той разполага с информация за авторите на компроматния сценарий?– Вероятно има откъде.

– Какво ви накара да отидете в Лондон, за да търсите отговорите на скандала? – Поради неофициалния характер на срещите, не бих искал да ги конкретизирам. Ще кажа само, че тези срещи имаха и политически характер, включително и с представители на чужди институции, имащи информация и отношение към процесите в нашата страна.

– През цялото време загатвате, че знаете част от отговорите на компроматния сценарий, но не споменавате имена. Има ли замесени министри или други висши държавници в атаката?– Не е нужно да се споменават имена на този етап. Важното е да излезе истината и тогава ще се види какви са имената. Искрено се надявам, че в ръководните среди на НДСВ, в това число и на правителствено ниво, няма замесени в тази компроматна акция.

– Установи ли се какво е взето от апартамента на колегата ви Кошлуков? – Очевидно става дума за сплашване. След като компроматната акция се провали с гръм и трясък и обществото осъзна, че тя е клеветническа, сега се минава към втори етап – опит за сплашване. Само че авторите на тези действия очевидно не знаят с кого се занимават. Кошлуков например беше плашен и вкарван в затвора и по времето на Тодор Живков, плашен беше и по времето на Луканов и тайните служби на Милошевич го затваряха и биха в Сърбия преди години. Та някакви доморасли престъпни среди трудно биха могли да го уплашат. Но очевидно това е целта на този обир, който всъщност е обиск, защото на практика нищо ценно не е взето. Липсват определени документи, без обаче да се знае, че всички документи, които по някакъв начин разкриват истината или поне част от истината за компроматната война, са набирани както у нас, така и в представители на чужди институции.

– Получавал ли е заплахи някой от „Новото време“?– На този етап не. Но не бих се изненадал. Срещу нас е огромна престъпна структура, срещу нас на практика е мафията и в този смисъл очаквам всичко. Но сме твърдо решени да изпълним своята политическа задача и да водим безкомпромисна борба. И тук от изключително значение е и парламентът, и МВР, и останалите държавните институции заедно да водят тази борба.

– ДПС призова за ремонт на кабинета, СДС и БСП готвят вот на недоверие. Смятате ли, че компроматният скандал може да убеди премиерът да поиска оставката на МВР-шефа Петканов? – Не бих се ангажирал с коментар за това какво би предприел премиерът в резултат на исканията за вот на недоверие. Смятам, че мнозинството ще се мобилизира и аргументирано ще успее да отхвърли тези искания от страна на опозицията.

– Ще искате ли публично извинение от ръководството на МВР за дискредитирането на депутата Севлиевски и министрите, свързани с „Новото време“?– Ако проверките, които включително Главна прокуратура извършва, докажат, че има виновни служители на МВР – да. Но вярвам, че няма никакви проблеми в ръководството на МВР и всички заедно трябва да бъдем една коалиция срещу октопода. В нея, разбира се, трябва да включим активно и гражданското общество. Това е и голямата цел на инициативата на комисията по въпросите на гражданското общество за създаване на център, в който гражданите ще могат денонощно да предоставят сигнали за корупция по различните етажи на държавната власт.

– Смятате ли, че обирът в дома на Кошлуков е отговорът на МВР за острите въпроси на „Новото време“ към полицията? – Има си хас да е така. Не вярвам, че има такова нещо, напротив, очаквам служителите на МВР да си свършат работата и да намерят тези, които са проникнали и са търсели нещо в жилището на Кошлуков. Притеснителното е, и това е големият проблем, който не произхожда от този конкретен инцидент, а от хилядите подобни, че очевидно на ниските нива полицията е твърде мудна и не си върши работата.

– МВР обаче видимо се изостря спрямо вас. Зам. вътрешният министър Румен Стоилов поосмя идеята на Кошлуков „гражданите да ни дават сигнали“ с израза „открива топлата вода“.– Това си е мнение на този господин. Подобни инициативи съществуват в почти всички западни държави и в САЩ. Аз самият по линия на неправителствения сектор съм участвал преди години в работата на подобни приемни на общинско ниво. А това как някой ги оценява зависи от широтата на неговата компетентност.

– Какво предстои? Ще разкривате ли нови истини от компроматния сценарий?

– Ще работим за разкриване на истината за всичко това. Вярвам, че ще успеем и не за друго, а защото един път завинаги подобни компроматни акции трябва да бъдат разобличени пред обществото и да им се сложи край.

Ще има промени в кабинета след дискусия или след вот

Борислав Цеков: Ще има промени в кабинета – след дискусия или след вот

Дневник, 13.11.2003 г.

В: Новото време ще направи ли предложение за промени в кабинета?

– Позицията на ДПС за необходимостта от преподреждане на управлението е рационална и разумна, очевидно някои ръководители на НДСВ както обикновено не са в час. Промените в кабинета този път ще бъдат извършени в парламента и от парламентарните политически сили.

В: От ново мнозинство ли?

– Ново мнозинство – не, но ще има променен кабинет. Обществото го очаква, резултатите от изборите са доказателство. Мандатът на този парламент няма да завърши със същия кабинет. Нова политическа перспектива ще бъде очертана и на тази основа би се създала нова политическа структура. В: Самото „Ново време“ ли ще инициира тези промени?

– „Новото време“ като цяло ще се обедини около такава позиция, която ще предложи на групата на НДСВ по-нататък. В: Съгласувани ли са действията ви с ДПС?

– Това е въпрос за анализаторите и коментаторите.

В: С друг премиер ли трябва да е новият кабинет?

– Познавайки характеристиките на мнозинството, не смятам, че това е възможно, дори и да беше нужно. Но че ще има ремонт на правителството, ще има. Има два пътя – или да е резултат от дискусия между коалиционните партньори, или да стане по принудителен път след вот на недоверие. Аз ще работя промените да са резултат от нормална дискусия между НДСВ и ДПС.

В: Възможно ли е при вот на недоверие „Новото време“ да гласува против правителството?

– Защо трябва непременно „Новото време“? Може току-виж Даниел Вълчев да гласува.

В: Ще стане ли „Новото време“ партия?

– Партия като самоцел не може да се създава. Ако „Новото време“ успее да очертае нови политически хоризонти, то ще се обособи като политически субект. Ще работя да се очертаят такива хоризонти. Предложих извънреден конгрес, нов устав, но от реакциите в Политическия съвет е ясно, че тези хора живеят във виртуален свят, че са обзети от безумна алчност за власт и постове. Формулата „партия НДСВ“ е изчерпана.

В: Какъв срок си поставяте?

– За тези неща няма срокове.

В: Как възприемате идеята на Кошлуков за нова група?

– Емил Кошлуков е един от лидерите в НДСВ, да не кажа единственият, който е в състояние да очертае нови перспективи. Той е бил двигател на промените винаги от 1990 г. Каквото е казал Кошлуков, обикновено се е случвало. ……….Използвани са въпроси и на други медии