ПЪРВАТА ПОПРАВКА В КОНСТИТУЦИЯТА – 2003 г.

Реч на Борислав Цеков в дебатите по първата поправка в Конституцията – 3 септември 2003 г.  

БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ):

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър на правосъдието, уважаеми народни представители! Моите колеги от Парламентарната група на НДСВ обстойно и задълбочено се спряха на конкретния смисъл и съдържание на предлаганите конституционни текстове. Ето защо аз бих искал, макар и в едри щрихи, да се опитам да очертая обществено-политическия контекст, в който се стигна и до тези промени.

Преди време един американски автор колкото на шега, толкова и на сериозно писа: „Има само три неща, с които Америка ще бъде известна и след 2000 години – Конституцията, джаз-музиката и бейзбола“. Ако оцветим тази фраза с български шарки и я отнесем към годините след 1989, без съмнение едно от нещата, които ще се помнят, е Конституцията от юли 1991 г. Възхвалявана и отричана, приета в атмосфера на остри политически сблъсъци, тази Конституция без съмнение е европейска дреха, с която трябва да се гордеем. Тя се превърна в трайна основа на демократичните промени, направи ги необратими и стана пример за много държави от Централна и Източна Европа, които заимстваха от българския конституционен опит по-късно.

Тази Конституция естествено, като всяка друга, носи в себе си и ентусиазма, и противоречията, и въжделенията, и опасенията на своето време и на конкретния обществено-политически и исторически контекст. Но, поглеждайки назад към изминалите вече 12 години от онзи 13 юли 1991 г., когато беше обнародвана Конституцията на Република България не можем да не изтъкнем огромната положителна и стабилизираща роля, която тя изигра за нашия държавен живот през бурните времена на понякога мъчителните демократични преобразования. Колко много острастени политически борби и институционални междуособености бяха преодолени и канализирани, благодарение на умело заложения баланс и механизми за взаимно сдържане на трите разделени, но взаимодействащи си власти.И заради всичко това днес, както и други колеги отбелязаха, не можем да не отдадем дължимото на тези 313 народни представители от Седмото Велико Народно събрание, които проявиха не само държавническа отговорност, но, бих казал и политическо мъжество, приемайки новата Конституция в една изключително сложна политическа обстановка. Много от тях бяха с ясното съзнание, че изпълнявайки тази историческа мисия, превратностите на времето ще ги накара предсрочно да сложат край на своята политическа кариера, но въпреки това, пренебрегвайки личните си интереси и амбиции те с достойнство изпълниха тази историческа мисия.

Дължимото трябва да отдадем и на онези, които тогава отричаха Конституцията, а някои обзети от политическа бесовщина, дори я обругаваха. Защото с тяхната, макар и крайно радикална позиция, те стимулираха и ускориха приемането на основния ни закон. Показателно е между другото, че някои от тях впоследствие през годините преосмислиха своите позиции.

Днес сме изправени не просто пред един законопроект, пред важен държавен и обществен акт – първата след 12 години конституционна промяна. Промяна, която ще се превърне в цялостна конституционна реформа, когато по-късно приемем и обусловените от процеса на евроинтеграция конституционни институти на трансфера на национален суверенитет, комплекса от въпроси, свързани с така нареченото европейско гражданство, продажбата на земеделска земя на чуждестранни граждани и прочие.

За да стигнем до този приет с консенсус във Временната конституционна комисия проект, всички политически сили имат своята политическа заслуга и извървяха своя път. Някои тръгнаха от тоталното отрицание на всяка идея за конституционна промяна. Други трябваше да преодолеят стремежа си, според мен необоснован, за радикална ревизия, подменяща установения конституционен модел и съотношение между властите. Управляващото мнозинство от своя страна – смятам това за много съществен факт – успя не само да поеме инициативата в този процес, но и да го доведе до един успешен краен продукт, който всички ние обсъждаме днес. Предлаганият пакет от промени, засягащ ключови постановки като имунитета, несменяемостта и мандатността на магистратурата, ще постави началото на така очакваната реформа на съдебната власт, която трябва да гарантира на гражданите справедливо и бързо съдопроизводство и да ограничи корупционните предпоставки в съда, прокуратурата и следствието.

Искам категорично да опровергая някои заблуди, които циркулират из общественото пространство като кажа, че този важен акт не е предизвикан от каквито и да било външни внушения или доморасла чиновническа припряност. Българските политически сили и Тридесет и деветото Народно събрание извършват тези промени, за да отговорят на една ясна обществена необходимост. Извършват ги своевременно и не по станахановски, а с държавническа отговорност и конституционно достойнство. Те са резултат от широка обществена и политическа дискусия, която трябва да продължи и до окончателното приемане на трето четене на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията.

Днес, а и не само днес, се говори за много други промени в бъдеще. Това е неизбежно, както смъртта и данъците, както находчиво е отбелязал Бенджамин Франклин след приемането на Американската конституция. Нашият основен закон ще се развива и обогатява, за да отразява променящите се социални политически реалности в България. Но категоричното ми убеждение е, че каквито и промени да се правят, те не бива да засягат основните ценности и принципи в Конституцията от юли 1991 г., парламентарният характер на нашата република и установения баланс между властите.

Днес е голям ден за българската Конституция. Затова бих искал в онзи конструктивен дух, в който работи Временната комисия по промените в Конституцията, да припомня, и с това да завърша, думите на Стефан Стамболов, които би трябвало да ни водят и сега: „Дребните свои несъгласия и разлики на мненията да оставим настрана и да ги пожертваме пред олтара на Отечеството“. Призовавам всички да направим това, защото днес наистина е един голям ден за българската Конституция. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

Обратно в „Парламентарни речи“

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s


%d блогъра харесват това: