Държавата се подигра с православната църква

Депутатът от НДСВ Борислав Цеков: Държавата се подигра с православната църква Надявам се още другия месец да имаме нов Закон за вероизповеданията, казва вносителят на първия законопроект за релегиозните общности у нас
 
Борислав Цеков е депутат от парламентарната група на НДСВ, избран за народен представител в 20-и избирателен район – Силистра. Роден е на 19 януари 1972 г. в София. Завършил е право, работи в областта на конституционното и административно право и борбата с корупцията. Автор на първия за 39-ото Народно събрание законопроект за вероизповеданията. Заместник-председател на временната проучвателна комисия по религиозните въпроси, член на комисиите по правни въпроси и европейска интеграция.

КАТЯ МИХАЙЛОВА – Г-н Цеков, говори се, че вашият законопроект за вероизповеданията ще бъде предпочетен за гръбнак на новия закон пред другите два – на Кирил Милчев и на Лютви Местан?

– Трябва да се вземе най-доброто от трите законопроекта, но ми се струва нормално моят законопроект да бъде в основата, тъй като има категорична и нееднократно изразявана подкрепа и от Светия синод на Българската православна църква, широка обществена подкрепа, както и становище на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет.

– Бихте ли посочили някои основни прилики и разлики между вашия проект и останалите два?

– Като говорим за прилики, мисля, че и в трите законопроекта по един категоричен начин се гарантира равнопоставеността на всички религиозни общности и институции в нашата страна и ненамесата от страна на държавната власт в делата на самоуправляемите религиозни институции. Онова, което отличава моя законопроект от другите два е, че той съдържа механизми, с които се цели уреждане на проблемите не само на всички вероизповедания, но и конкретно на православната църква с оглед на разколническите действия.

– Очаквате ли сериозни противоречия между вас и ДПС например по време на дебатите?

– Като достойнство на законопроекта на Лютви Местан например и частично на Кирил Милчев бих посочил детайлната регламентация на имуществените въпроси на вероизповеданията. В моя законопроект се предлага това да стане с отделен закон.

– Сега действащият Закон за вероизповеданията е от 1949 г. и очевидно е доста остарял. Предишното Народно събрание също обеща да се заеме с този въпроси, но така и не го уреди.

– На практика и трите законопроекта не казват нищо кой знае колко ново. Законопроекта на Лютви Местан е същият, който беше внесен и в предишния парламент, а този на Кирил Милчев, доколкото съм информиран, е готвен в предишния парламент от съветници на Петър Стоянов. Това личи по някои неизчистени терминологично понятия. Тъй като от време на време се чуват гласове, че и сегашният обобщен законопроект би трябвало да бъде предмет на експертиза от страна на Съвета на Европа, аз не смятам, че това е необходимо, тъй като такава експертиза вече има. Искам да изясним и една неточност и спекулация, която се чува от известно време. Говори се, че едва ли не в препоръките на Съвета на Европа има някакви много силни възражения срещу конституционната разпоредба относно източното православие и възпроизвеждането й в закона. Такъв текст просто няма, и този, който го твърди, нека го посочи.

– Кой има интерес от забавянето на приемането на Закон за вероизповеданията?

– Смятам, че беше необходимо ситуацията да узрее. Когато внесох своя законопроект в първия работен ден на Народното събрание миналата година, не само аз, но и широки обществени среди намираха за подходящо този въпрос да се реши в самото начало на мандата на парламента. Ето че сега, почти година след това, пристъпваме към обсъждане.

– От кого ще се представлява Българската православна църква според вашия законопроект?

– Както е предвидено в нейния устав, от Светия синод и патриарха. Всъщност, в чл. 5 от моя законопроект се конкретизира конституционната разпоредба на чл. 13, ал. 3, относно източното православие.

– Какво се случва при това положение с алтернативния синод на Инокентий, който получи регистрация от Стефан Софиянски?

– Това се отнася не само за т.нар. разколнически синод. За всички лица и групи, които сега или в бъдеще биха се отделили от дадено регистрирано вероизповедание в нарушение на неговия легитимен устав се предвижда те да нямат право да носят идентично наименование и да не могат да се разпореждат с имущество на тази институция.

– Как ще се уреди връщането на имотите на БПЦ? Тези на католическата църква например бяха върнати със специален закон?

– Връщането на имуществото не само на православното, но и на всички вероизповедания, които имат основание за реституционни претенции, трябва да стане с отделен закон.

– Патриарх Максим се оплака на членове на Комисията по религиозните въпроси, че синодът няма пари дори за заплати на свещениците?

– Така е, и това се дължи най-вече на факта, че голяма част от имотите на БПЦ, включително и тук в София, са разграбени от разколниците.

– Заплаха ли е за православието посещението на папата у нас?

– Не бих се наел да давам такива оценки. Православието е тук от много векове, така че едва ли посещението на Йоан Павел втори би могло да има съществени негативи за църквата у нас.

– Онзи ден първият апостолически нунций у нас монсеньор Рици заяви, че папата отменил планирано посещение у нас през 1992 г. заради разкола в църквата. Този въпрос не е уреден и сега, но Йоан Павел втори пристига след няколко дни?

– Разкол вече няма. До 1998 г, когато в София се проведе Всеправославния събор с участието на всички глави на православните църкви по света, можеше да се говори за някакви лагери и разцепление. Решението на събора, че Светия синод и патриарх Максим са единствените канонични представители на православната църква, постави онези, които са се отделили, не просто извън нея, а извън самото православие. Що се отнася до папата, аз като православен християнин приемам неговото посещение откъм светската му страна и се радвам на удовлетворението на католическата общност у нас от посещението на техния духовен водач.

– Но групата за натиск „Новото време“ събира подписка за прекратяване на разкола в църквата?

– Ние искаме да инициираме обществена подкрепа и дебат по този въпрос, тъй като смятаме, че въпросът с духовността не следва да бъде проблем на законодателна техника, който просто да се промуши през парламента, без обществото да разбере за какво става дума.

– Веднага ви цитирам данни на НЦИОМ, според които над 50% от българите не само са нерелигиозни, но са и напълно безразлични към проблемите на православието?

– Тези изследвания са частични. Нормално е в едно демократично общество да има и вярващи, и атеисти. Въпросът е, че БПЦ не е просто религиозна институция, тя е част от българската национална идентичност. Тя е регистрирала българската държава, а сега някой държавен чиновник се опитва да се я употребява и да се подиграва с нея.

– Вашият проект предвижда само съдът да се произнася по регистрацията на религиозните общности, а не Дирекцията по вероизповеданията. В този смисъл има ли нужда от тази институция и каква е нейната роля?

– Регистрацията на всички религиозни институции става с разрешение на съда. Той има право, без да е задължен, да поиска експертно заключение от дирекцията относно правното положение на дадена религиозна общност. Задължителното становище обаче в голяма степен ще бъде критикувано, тъй като има изрична препоръка от страна на Съвета на Европа да се акцентира върху съдебната регистрация.

– Имаше напрежение около определението „традиционна“ или „официална“ на БПЦ?

– В конституцията е казано ясно, че източното православие е традиционна за България религия. В никакъв случай няма да бъде официална, въпреки че в редица европейски държави-членки на ЕС, има обявени официални държавни религии. Тук искам да опровергая твърденията, че едва ли не ако се впише БПЦ като традиционна за България, това щяло да бъде нарушение на Европейската конвенция. В моя законопроект няма нито един текст, който да предвижда привилегия на БПЦ.

– Как ще се уреди финансирането на религиозните организации?

– В моя законопроект тази проблематика се урежда с отделен закон, но в другите два има разгърната уредба на възможностите за стопанска дейност. Мисля, че има възможност това да се уреди и в самия закон, като се потърсят например данъчни и митнически облекчения за религиозните институции, без да се оставя възможност за злоупотреби.

– Миналия месец министър Паси смени управата на Ефория Зограф, а от доклад на МВнР стана ясно, че за 2 години в българския манастир „Свети Георги Зограф“ и скита „Достойно есть“ не са постъпвали никакви средства.

– Има такива констатации и това е изключително тревожно. Това налага да се приеме и отделен закон за ефорията. Има внесен законопроект, но той беше неточен и не гарантираше употребата на средствата по предназначение.

– В какви срокове виждате приемането на Закона за вероизповеданията?

Ако се работи стегнато, в средата на юни можем да имаме нов закон.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s


%d блогъра харесват това: